Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече изобщо не поливам орхидеите, а те се скъсват да цъфтят както никога досега! Научих и всичките си приятелки на този номер
  • Новини

Вече изобщо не поливам орхидеите, а те се скъсват да цъфтят както никога досега! Научих и всичките си приятелки на този номер

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
dfgbgdbkkfdnkgnhg.png

Орхидеите са едни от любимите ми цветя.

Веднага намерих подход към тях, но мнозина се оплакват, че цветовете им изсъхват, не цъфтят дълго време, буквално вехнат пред очите им. Основната причина е в неправилното поливане .

 

Орхидеята не е мушкато или теменужка, не е необходимо да се полива често и в големи количества. За да не прекалявам и да не ги „наводня“, намерих изход за начинаещи цветари, който с удоволствие споделям.

За потвърждение прилагам снимка на моите цъфтящи орхидеи (снимка на автора)

През студения сезон поливам орхидеите 1 път на 2 седмици, през лятото – 1 път седмично.

Знам, че мнозина ги поливат чрез накисване, но аз го правя внимателно откъм субстрата (отгоре). Това не се счита за грешка. Основното е водата да не попадне в основата на листа, в противен случай това място ще започне да гние. Тогава не може да става дума за никакъв цъфтеж.

Любимата ми е бяла „булка“ (снимка на автора)

Преди няколко месеца във видео в YouTube видях необичаен метод за поливане на цветя , който реших да тествам върху орхидеи. Въпросът беше не да се налива вода в саксиите, а да се поставят парчета лед в тях. Но работата е там, че това не трябва да е обикновен лед, а необичаен. Рецептата ще намерите по-долу.

Междувременно искам да ви разкажа малко повече за ползите от „поливането“ на орхидеи с лед :

  • То е много удобно: нищо не се разлива, не се пръска, излишъкът не се излива, съответно няма петна по перваза на прозореца;
  • Това е едновременно поливане и торене, но трябва да замразявате вода не от чешмата;
  • Водата, топяща се, постепенно прониква в слоевете на саксията, което допринася за бавното усвояване на животворната влага от цветето. А това от своя страна се отразява на неговата дълготрайност.
  • 2-3 парчета лед няма да преполеят цветето, това е доста оптималната доза. Без повече случайно попаднали капки върху основата или чакане орхидеята в купата да поеме точното количество течност.

От такова поливане моите орхидеи буквално се промениха пред очите ми (снимка на автора)

Претърсих целия интернет за този метод на поливане, не намерих никакви отрицателни отзиви. Попаднах на резултатите от експеримент, проведен в САЩ. В продължение на два месеца 25 саксии с орхидеи се поливат по обичайния начин и също толкова с лед. В резултат на това последните цъфтяха в края на експеримента. Същото се случи и след моя тест.

И сега за най-интересното – каква вода трябва да замразите, за да „напоите“ цветята. Вземам ориз (обикновено когато ще го използвам за някоя гозба), заливам го с вода, изплаквам добре. Не изливам бялата мътна вода в мивката, а я изсипвам във форма за лед.

 

Това са парчетата лед, които получавам, слагам 2-3 на саксия, в зависимост от големината й (снимка на автора)

Оризовата вода е богата на силиций, желязо, магнезий, фосфор – точно това, от което се нуждаят стайните цветя, растящи на закрито. Жалко, че не знаех за такъв комбиниран метод на поливане и подхранване преди, моите цветя биха били още по-разкошни.

А вие как поливате орхидеите си?

Continue Reading

Previous: Зодиите, които ще започнат нов живот след 20 февруари 2024
Next: От 1 март започва ЗЛАТЕН период за два зодиакални знака – пълният хороскоп на Павел Глоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.