Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва
  • Новини

Има ли мъж до Алекс Сърчаджиева? Тя отговаря: Категорично ДА, ето как се казва

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvdfkvkbfgbfgb.png

Моноспектакълът, в който Алекс Сърчаджиева разказва по изключително емоционален начин живота си, не оставя никого със сухи очи на финала. Актрисата, която е претърпяла доста удари от живота, сега сподели за някои много лични моменти – за отношенията си с майка си, покойната актриса Пепа Николова, за трудния момент след смъртта на любовта на живота й, Иван Ласкин, както и за собствените си душевни драми.

 

Запитана дали ще събере смелост да напише книга за Пепа Николова, Алекс споделя, че все още не знае дали е готова за това и допълва, че вярва, че нещата се случват в точния момент.

 

Никога не се е вземала твърде насериозно и подчертава, че това е по съвет на майка й.

Вярва, че готините приятели, които я заобикалят, ще я върнат обратно на земята, ако някога „рязко изплиска легена“.

 

Все още не е успяла да превъзмогне мъката по майка си. По този повод споделя, че в един момент животът ти просто рязко се променя и оставаш абсолютно сам, а да си сам е много трудно. Хората, помогнали й да се изправи отново на крака, били приятелите й и Иван Ласкин.

В момента, в който Алекс Сърчаджиева изгубила майка си нямала нито гадже, нито дете. Тоест с нейната смърт изгубила цялото си семейство.

Дванайсет години по-късно, актрисата губи и любимия си – Иван Ласкин. Тогава се облегнала на приятелите си и на дъщеря им София. Спомня си, че когато майка й си отишла от този свят, имала право да се лута в емоциите си, докато когато изгубила любимия си мъж не можела да си позволи подобно нещо, тъй като вече имала дъщеричката си София.

По горещата тема дали има нов мъж в живота й, Алекс Сърчаджиева отговаря категорично: „Да“ и допълва, че се казва „Аскеер“. Посочва, че стои на почетно място в дома й, изслушва я внимателно всеки път и я разбира. При все, че не говори, я кара да се чувства щастлива.

 

Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта си човек отива на по-хубаво място и допълва, че за нея адът е тук на земята.

За 13-годишното й съжителство с Иван Ласкин имали и трудни моменти, но любовта им била емоционална.

Напук на някои твърдения, Алекс Сърчаджиева посочва, че дъщеря й София и тя имат перфектни отношения с първородната дъщеря на Иван Ласкин – Люба. Дори я определя като „прекрасно момиче“.

 

След кончината на Иван Ласкин останала без пукнат лев. Но не защото не е работила, а защото тримесечния му престой в болницата струвал страшно много пари. Стигнала до там, че в продължение на месеци с дъщеря й живеели при приятели и се хранили у тях. Нямала пари дори за хляб.

При все, че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да стане и да продължи напред. Опитва се да гледа по-философски на нещата и заявява, че разочарованието и предателството са част от живота. Тя вярва, че в крайна сметка достойните хора винаги остават до приятелите си.

В заключение разкрива, че е благодарна на биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има.

Иска да му каже много неща, но не би искала разговорът им да става обществено достояние, пише kliuki.ws.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал взриви ефира, Делян Добрев попиля Цветанка Ризова
Next: Изсипете яйцето във врящо мляко и сиренето е готово за 20 минути. Оказва се по-богато от скъпото сирене от магазина

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.