Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо
  • Новини

Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdsflkbdfkbgkfgkbgfb.png

Трудно и доста грозно тръгна новият сезон на „Бригада нов дом“. Семейството, което бе показано бе залято от критики, грозни епитети, отвратителни заключения за това, кои са и как се справят с живота.

Но второто издание получи само положителни отзиви и чудото е, че няма нито един, който да намери лоша дума, нито за самотната майка Надежда, нито пък за екипа, осъществяващ мечтата й.

Преди няколко години със заеми тя успява да купи 100-годишно изоставено училище в окаяно състояние. От тогава до днес тя се опитва със собствени усилия, работейки често на седем места, да превърне училището в дом за нея и 7-годишната й дъщеря Савана.

Вдъхновени, мотивирани и заредени от историята на Надежда и Савана, майсторите от „Бригада Нов дом“ и водещата Мария Силвестър се заеха с работата по новия обект, който главен бригадир Калин Евтимов ще определи като „най-мащабното нещо, правено в това предаване“.

Момчетата дадоха всичко от себе си и с помощта на приятели и доброволци успяха за кратко време да спретнат чудесен дом за двете дами, притежаващ всичко необходимо.

Мечтата на малката Савана е да стане професионален футболист, затова Мария й подготви трогателна изненада, в която участие взе самият Димитър Бербатов.

Много положителна енергия изпратиха към семейството и зрителите.

Най-уникалният ви епизод!! Страхотно, с голямо вдъхновение и радост ме остави. Браво на бригадата, страхотни момчета, браво на помощната бригада с пода, и те бяха много зареждащи и готини ????????❤️???? на целия екип, Мария и помощниците! Продължавайте все така и успех!

Много добър втори епизод. Браво на Бригадата. Предаването е сигурно с голяма гледаемост. Надежда и Савана живи и здрави да сте! Толкова готина и позитивна жена! Само може да се учим от нея. Успех на всички и на невероятната Мария Силвестър

Стоплихте ми сърцето! Вълшебно е това, което сътворихте! А тази жена е толкова позитивна и мила! Страхотни сте всички! Просто нямам думи! Бъдете благословени! ❤️

Каузата на предаването привлича все повече хора и намаляват критиките за това как бригадата си върши работата, даже вече отсъстват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия
Next: Адем ходжа от Ръжево Конаре: Магията с пръст от гроб е най-страшна!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.