Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок
  • Новини

Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
vsdvsdfbfdgbghnhgnh.png

Водещите на сутрешния блок в обществената телевизия до този момент оставяха впечатление на улегнали хора, но тази сутрин и те като някои свои колеги, си изпуснаха нервите и се сдърпаха.

 

Всичко започна, когато Христина Христова показа кадри от сигнал на жена от София, на които се вижда окаяното състояние на релсите при завоя на трамвая на улица „Отец Паисий и „Пиротска“.

Паветата са разместени, релсите са във въздуха, и трещенето и скърцането, преминавйки през участъка, са болезнени за слуха за хората с мизофония. Това е ад под небето, дори за секунди да го чуеш като скърцане и стрибуцане, а представете си какво е да го чуеш по-дълго време, прочете мнението на възмутената жена Христина.

 

Това обаче даде повод на Симеон Иванов да продължи темата с необмислена реплика: Мизофония, да не би да имаш леки форми на мизофония, Христина.

Очевидно подразнена, водещата призна с ирония, че има всякакви скърцащи и шушкащи звуци, които я дразнят, и ги чува от далеч, но тези нейни думи не бяха достатъчни на Симеон да усети, че прекалява.

 

Може да е свързано с нещо друго, нещо от нервната ти система, добави той и окончателно вбеси екраннната си партньорка.

Христина обаче опита да запази присъствие на духа и отговори: Много добре съм си с нервите, доктор Иванов, благодаря.

В следващия момент Симеон показа, че държи на своето и я попита дали е сигурна в това, което твърди, и се наложи дамата да потвърждава, че е напълно убедена в думите си, тъй като работят заедно не малко време, но нейното признание така и не постигна нужния ефект.

Все пак специалист заяви ли, че си добре с нервите, продължи да е настъпателен Симеон.

Да, ние тук минаваме всичките прегледи, ти не си ли, контрира Христина.

 

Просто, като ме видят отдалеч, знаят, че съм окей, призна Симеон в „Денят започва“.

Аз съм притеснена за твоето психично здраве, да работиш в сутрешен блок и да не ходиш на такъв преглед, захапа от своя страна колегата си Христина.

Да работя в сутрешен блок, по начало си говори достатъчно за психическото здраве, така че няма как да бъда…, опита да я постави на място Симеон.

Тук Христина сякаш усети, че стават досадни на зрителите по БНТ и обяви, че се шегуват, като се обърна и към Симеон да го потвърди.

За изненада на водещата обаче това не само, че не се случи, но и тя получи нов удар под кръста.

Да, но добре, че е шегата, за да си кажем истината, срази я Симеон.

Това изобщо не се хареса на Христина, която даде да се разбере, че е сериозно засегната, защото след като подхванаха друга тема и Симеон й каза, че след малко ще я остави да говори повече, за да има баланс, тя му отвърна, че предпочита вече да си мълчи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги Халваджиян изуми с тези думи: Ванга е изгонила баща ми, защото…
Next: Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.