Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок
  • Новини

Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
vsdvsdfbfdgbghnhgnh.png

Водещите на сутрешния блок в обществената телевизия до този момент оставяха впечатление на улегнали хора, но тази сутрин и те като някои свои колеги, си изпуснаха нервите и се сдърпаха.

 

Всичко започна, когато Христина Христова показа кадри от сигнал на жена от София, на които се вижда окаяното състояние на релсите при завоя на трамвая на улица „Отец Паисий и „Пиротска“.

Паветата са разместени, релсите са във въздуха, и трещенето и скърцането, преминавйки през участъка, са болезнени за слуха за хората с мизофония. Това е ад под небето, дори за секунди да го чуеш като скърцане и стрибуцане, а представете си какво е да го чуеш по-дълго време, прочете мнението на възмутената жена Христина.

 

Това обаче даде повод на Симеон Иванов да продължи темата с необмислена реплика: Мизофония, да не би да имаш леки форми на мизофония, Христина.

Очевидно подразнена, водещата призна с ирония, че има всякакви скърцащи и шушкащи звуци, които я дразнят, и ги чува от далеч, но тези нейни думи не бяха достатъчни на Симеон да усети, че прекалява.

 

Може да е свързано с нещо друго, нещо от нервната ти система, добави той и окончателно вбеси екраннната си партньорка.

Христина обаче опита да запази присъствие на духа и отговори: Много добре съм си с нервите, доктор Иванов, благодаря.

В следващия момент Симеон показа, че държи на своето и я попита дали е сигурна в това, което твърди, и се наложи дамата да потвърждава, че е напълно убедена в думите си, тъй като работят заедно не малко време, но нейното признание така и не постигна нужния ефект.

Все пак специалист заяви ли, че си добре с нервите, продължи да е настъпателен Симеон.

Да, ние тук минаваме всичките прегледи, ти не си ли, контрира Христина.

 

Просто, като ме видят отдалеч, знаят, че съм окей, призна Симеон в „Денят започва“.

Аз съм притеснена за твоето психично здраве, да работиш в сутрешен блок и да не ходиш на такъв преглед, захапа от своя страна колегата си Христина.

Да работя в сутрешен блок, по начало си говори достатъчно за психическото здраве, така че няма как да бъда…, опита да я постави на място Симеон.

Тук Христина сякаш усети, че стават досадни на зрителите по БНТ и обяви, че се шегуват, като се обърна и към Симеон да го потвърди.

За изненада на водещата обаче това не само, че не се случи, но и тя получи нов удар под кръста.

Да, но добре, че е шегата, за да си кажем истината, срази я Симеон.

Това изобщо не се хареса на Христина, която даде да се разбере, че е сериозно засегната, защото след като подхванаха друга тема и Симеон й каза, че след малко ще я остави да говори повече, за да има баланс, тя му отвърна, че предпочита вече да си мълчи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги Халваджиян изуми с тези думи: Ванга е изгонила баща ми, защото…
Next: Фалира немската компания, обещала на Кирил Петков да строи завод за електрически коли в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.