Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не се ходи в понеделник на гробища?
  • Новини

Защо не се ходи в понеделник на гробища?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
vfdsvsdfbfdnghnhg.png

Посещението на гробищата е обичайна практика за много хора, когато искат да отдадат почит и уважение към паметта на близки им покойници. Трябва обаче да се помни, че съществуват правила и ограничения, които трябва да се спазват.

Например, мнозина вярват, че има определени дни, когато не трябва да се ходи на гробище. Кои са тези дни и дали това изобщо е вярно? Според някои хора, понеделник, сряда и петък са дните, в които не бива да посещавате мъртвите.

Но църковните служители имат следния отговор на това мнение: може да посетите гроба на близък покойник, ако изпитвате такава душевна необходимост, всеки ден от седмицата и по всяко време на деня. Няма директни забрани за това, защото е нормално всеки човек да има свои собствени обстоятелства, с които трябва да се съобразява. Колкото до понеделника, срядата и петъка – това са обичайните дни, в които вярващите православни християни постят през цялата година, без да е задължително.

Очевидно някои просто бъркат постните дни с такива, които според тях са нежелателни за посещение на гробища. При това, за вярващите има дни, в които е много важно да присъстват в храма. Вероятно това е причината, поради която е възникнало мнение, че е забранено да се ходи на гробище на свещени празници – но всъщност това не е така. Дори в такива дни можете да посетите гробището, просто е по-добре да го сторите след службата в църквата.

Например, поради тази причина православните християни обикновено не посещават гробищата в Страстната седмица преди Великден, на самия Великден и на Петдесетница. Съществува и традиция да не се посещава гробището след залез слънце до сутринта на другия ден.

Така явно се отчита психическото състояние на човек, който обикаля между гробовете – тези домове на умрели хора, в тъмнина и мрак. Очевидно той трудно ще изпита почтителност към паметта на покойниците, а по-скоро боязън и страх поради мрачната и злокобна околна атмосфера. Бременните и кърмещите жени също нямат забрана да посещават гробището.

Единственото нещо, което може да направи необходима такава забрана, са евентуалните силни негативни емоции, нормални и естествени за такова място – те може да доведат до нежелани последствия. Но ако една жена се чувства добре там и не изпитва стрес, тогава няма основание да се налага забрана за посещение на гробището. Правила По начало не бива да забравяме, че гробището е място за почит към паметта на мъртвите.

Поради тази причина е необходимо да проявяваме уважение и да се въздържаме от шумни и силни изяви. Второто важно правило е, че не трябва да ходите на гробището под въздействието на алкохол или наркотици. Това е не само неуважително, но и рисковано.

Също така, може да се отправят няколко елементарни препоръки, които ще ви помогнат да не нарушавате правилата и да не безпокоите ненужно другите близки на починалите. Опитайте се да не посещавате гробището на празници, когато има голям брой посетители. Поддържайте чистота и ред на мястото на погребението – това показва уважение към паметта на покойния. Оставяйте цветя и други подношения на определените места и не забравяйте да почиствате след посещение.

Свежите, току-що донесени цветя се оставят – но когато дойдете следващия път, е желателно повяхналите да бъдат отстранявани. Помнете, че посещението на гробище е възможност да почетем паметта на близки, които вече не са между нас. Ето защо е необходимо да се подходи към този въпрос с уважение и отговорност. Затова е редно да спазваме правилата и препоръките, за да не нарушаваме траурните традиции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи заляха Одрин заради лирата
Next: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.