Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
  • Новини

Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
vsdfvfdbdfbdgnfgnfhm.png

Както знаете, в НС беше внесено предложение за еднократна помощ на пенсионерите с пенсия под 526 лева, в размер на 75 лева. Позицията на МФ под мое управление винаги е била да се дават трайни увеличения, а не еднократни помощи. Причината е доста проста, тя се вижда в динамиката напенсиите през последните 15 години.

Това каза финансовият министър в оставка Асен Василев на извънреден брифинг, във връзка с предложението на ГЕРБ и ДПС пенсионерите с пенсии под прага ан бедността да вземат 75 лева добавка за Великден.

„А тя е следната“ – продължи той – „2009 средната пенсия е 288 лева, през 2020 средната пенсия достига 382 лева, това е увеличение с под 10 лева на година.

2023 година, когато бяха направени трайни увеличения на пенсиите, средната пенсия достигна 788 лева. Повече от двойно на средната пенсия от 2020 година.

2024 година от 1 юли е заложено в бюджета и в НОЙ средната пенсия да е 883 пенсия, което е почти 100 лева увеличение всеки месец, а не 75 лева еднократно, предизборно“, обясни Василев.

„Даването на добавки предизборно, е изключително порочна практика. тя дели пенсионерите на групи. Ако един човек има 527 лева, той няма да получи добавка. Ако пенсията му е с 3 лева по ниска той ще получи 75 лева добавка. Пита се защо?

Защо делим пенсионерите а не правим трайно увеличение на техните пенсии“, попита министърът на финансите в оставка.

„Важно е да се каже, че нашите пенсионери имат достойнство, те са си заслужили всичките пари, които получават като пенсии, като са си плащали осигуровките.

Трябва да се каже, че деленето на пенсионери на групи – някой да вземе, друг не, раздаването на пари безпринципно без те да са финансирани в бюджета е изключително порочна практика, за да може пенсиите да се държат пенсиите ниски. Ние искаме пенсиите да се увеличават“, каза още той.

„Пенсионерите, дори на минимална пенсия, ще взимат почти 50 лева на месец от 1 юли, трайно, защото те са си заслужили тези пари, правейки вноски в пенсионната система. Дали има пари за тези средства. МФ се обърна към НОИ, за да сме сигурни, че разчетите ни са верни. Към края на февруари НОИ е събрал с 6 милиона повече от предвиденото.

Към края на годината тези 6 милиона лева може да станат до 40 милиона лева. Може и да не станат, зависи от динамиката на осигуровките и как се движат заплатите.

Това, което е в разчета на НОИ, е да може да се осигури увеличението на най-малката и средната пенсия трайно – с 50 и 100 лева. А не да се дават добавки веднъж в годината на някои пенсионери“, обясни Василев.

„Приемането на такова решение от НС поставя под риск трайните увеличения, които са заложени за всички пенсионери.

Не се заигравайте с популизма, а направете това, което е правилно – правилното е нашите родители да имат достойни старини, базирани на трайно увеличение на пенсиите за всички пенсионери, по швейцарското правило. Всичко друго е евтин популизъм“, призова Василев.

По думите му, ако парламентът одобри това решение, 75% от пенсионерите ще останат без великденски добавки.

„Моето мнение като финансов министър е, че пенсиите трябва да се вдигнат на всички пенсионери, а не само на 25% от тях. Ако има излишък в НОИ, нека да бъде разпределен така, че да няма ощетени хора“, отбеляза още Василев.

Финансовият министър в оставка също повтори, че деленето на богати  и бедни пенсионери, които да вземат добавка за Великден, не било честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест попари Пиринско! Внезапно издъхна голям бизнесмен
Next: Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.