Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
  • Новини

Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
vsdfvfdbdfbdgnfgnfhm.png

Както знаете, в НС беше внесено предложение за еднократна помощ на пенсионерите с пенсия под 526 лева, в размер на 75 лева. Позицията на МФ под мое управление винаги е била да се дават трайни увеличения, а не еднократни помощи. Причината е доста проста, тя се вижда в динамиката напенсиите през последните 15 години.

Това каза финансовият министър в оставка Асен Василев на извънреден брифинг, във връзка с предложението на ГЕРБ и ДПС пенсионерите с пенсии под прага ан бедността да вземат 75 лева добавка за Великден.

„А тя е следната“ – продължи той – „2009 средната пенсия е 288 лева, през 2020 средната пенсия достига 382 лева, това е увеличение с под 10 лева на година.

2023 година, когато бяха направени трайни увеличения на пенсиите, средната пенсия достигна 788 лева. Повече от двойно на средната пенсия от 2020 година.

2024 година от 1 юли е заложено в бюджета и в НОЙ средната пенсия да е 883 пенсия, което е почти 100 лева увеличение всеки месец, а не 75 лева еднократно, предизборно“, обясни Василев.

„Даването на добавки предизборно, е изключително порочна практика. тя дели пенсионерите на групи. Ако един човек има 527 лева, той няма да получи добавка. Ако пенсията му е с 3 лева по ниска той ще получи 75 лева добавка. Пита се защо?

Защо делим пенсионерите а не правим трайно увеличение на техните пенсии“, попита министърът на финансите в оставка.

„Важно е да се каже, че нашите пенсионери имат достойнство, те са си заслужили всичките пари, които получават като пенсии, като са си плащали осигуровките.

Трябва да се каже, че деленето на пенсионери на групи – някой да вземе, друг не, раздаването на пари безпринципно без те да са финансирани в бюджета е изключително порочна практика, за да може пенсиите да се държат пенсиите ниски. Ние искаме пенсиите да се увеличават“, каза още той.

„Пенсионерите, дори на минимална пенсия, ще взимат почти 50 лева на месец от 1 юли, трайно, защото те са си заслужили тези пари, правейки вноски в пенсионната система. Дали има пари за тези средства. МФ се обърна към НОИ, за да сме сигурни, че разчетите ни са верни. Към края на февруари НОИ е събрал с 6 милиона повече от предвиденото.

Към края на годината тези 6 милиона лева може да станат до 40 милиона лева. Може и да не станат, зависи от динамиката на осигуровките и как се движат заплатите.

Това, което е в разчета на НОИ, е да може да се осигури увеличението на най-малката и средната пенсия трайно – с 50 и 100 лева. А не да се дават добавки веднъж в годината на някои пенсионери“, обясни Василев.

„Приемането на такова решение от НС поставя под риск трайните увеличения, които са заложени за всички пенсионери.

Не се заигравайте с популизма, а направете това, което е правилно – правилното е нашите родители да имат достойни старини, базирани на трайно увеличение на пенсиите за всички пенсионери, по швейцарското правило. Всичко друго е евтин популизъм“, призова Василев.

По думите му, ако парламентът одобри това решение, 75% от пенсионерите ще останат без великденски добавки.

„Моето мнение като финансов министър е, че пенсиите трябва да се вдигнат на всички пенсионери, а не само на 25% от тях. Ако има излишък в НОИ, нека да бъде разпределен така, че да няма ощетени хора“, отбеляза още Василев.

Финансовият министър в оставка също повтори, че деленето на богати  и бедни пенсионери, които да вземат добавка за Великден, не било честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест попари Пиринско! Внезапно издъхна голям бизнесмен
Next: Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.