Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
  • Новини

Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
vsdfvfdbdfbdgnfgnfhm.png

Както знаете, в НС беше внесено предложение за еднократна помощ на пенсионерите с пенсия под 526 лева, в размер на 75 лева. Позицията на МФ под мое управление винаги е била да се дават трайни увеличения, а не еднократни помощи. Причината е доста проста, тя се вижда в динамиката напенсиите през последните 15 години.

Това каза финансовият министър в оставка Асен Василев на извънреден брифинг, във връзка с предложението на ГЕРБ и ДПС пенсионерите с пенсии под прага ан бедността да вземат 75 лева добавка за Великден.

„А тя е следната“ – продължи той – „2009 средната пенсия е 288 лева, през 2020 средната пенсия достига 382 лева, това е увеличение с под 10 лева на година.

2023 година, когато бяха направени трайни увеличения на пенсиите, средната пенсия достигна 788 лева. Повече от двойно на средната пенсия от 2020 година.

2024 година от 1 юли е заложено в бюджета и в НОЙ средната пенсия да е 883 пенсия, което е почти 100 лева увеличение всеки месец, а не 75 лева еднократно, предизборно“, обясни Василев.

„Даването на добавки предизборно, е изключително порочна практика. тя дели пенсионерите на групи. Ако един човек има 527 лева, той няма да получи добавка. Ако пенсията му е с 3 лева по ниска той ще получи 75 лева добавка. Пита се защо?

Защо делим пенсионерите а не правим трайно увеличение на техните пенсии“, попита министърът на финансите в оставка.

„Важно е да се каже, че нашите пенсионери имат достойнство, те са си заслужили всичките пари, които получават като пенсии, като са си плащали осигуровките.

Трябва да се каже, че деленето на пенсионери на групи – някой да вземе, друг не, раздаването на пари безпринципно без те да са финансирани в бюджета е изключително порочна практика, за да може пенсиите да се държат пенсиите ниски. Ние искаме пенсиите да се увеличават“, каза още той.

„Пенсионерите, дори на минимална пенсия, ще взимат почти 50 лева на месец от 1 юли, трайно, защото те са си заслужили тези пари, правейки вноски в пенсионната система. Дали има пари за тези средства. МФ се обърна към НОИ, за да сме сигурни, че разчетите ни са верни. Към края на февруари НОИ е събрал с 6 милиона повече от предвиденото.

Към края на годината тези 6 милиона лева може да станат до 40 милиона лева. Може и да не станат, зависи от динамиката на осигуровките и как се движат заплатите.

Това, което е в разчета на НОИ, е да може да се осигури увеличението на най-малката и средната пенсия трайно – с 50 и 100 лева. А не да се дават добавки веднъж в годината на някои пенсионери“, обясни Василев.

„Приемането на такова решение от НС поставя под риск трайните увеличения, които са заложени за всички пенсионери.

Не се заигравайте с популизма, а направете това, което е правилно – правилното е нашите родители да имат достойни старини, базирани на трайно увеличение на пенсиите за всички пенсионери, по швейцарското правило. Всичко друго е евтин популизъм“, призова Василев.

По думите му, ако парламентът одобри това решение, 75% от пенсионерите ще останат без великденски добавки.

„Моето мнение като финансов министър е, че пенсиите трябва да се вдигнат на всички пенсионери, а не само на 25% от тях. Ако има излишък в НОИ, нека да бъде разпределен така, че да няма ощетени хора“, отбеляза още Василев.

Финансовият министър в оставка също повтори, че деленето на богати  и бедни пенсионери, които да вземат добавка за Великден, не било честно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест попари Пиринско! Внезапно издъхна голям бизнесмен
Next: Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.