Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прихващане на магнолия от клонка не е трудно – ето как се прави
  • Новини

Прихващане на магнолия от клонка не е трудно – ето как се прави

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
sdvdsfbfdsbgdngfhmhjm.png

За разлика от засаждането на магнолия със семена, прихващането й от клонка (резник) е прост и достъпен метод за размножаване. Резници Най-добре е към тази дейност да пристъпите през пролетта. По това време растението се събужда от сън и започва активно да вегетира – затова и резниците тогава се вкореняват по-бързо. Адаптирането им също протича по-успешно. Есента растенията може да нямат време да укрепнат преди настъпването на студовете. Най-добре изберете млади издънки, които вече са започнали да се вдървесинят. Отрежете ги с остра и дезинфекцирана лозарска (градинска) ножица на разстояние 2-3 мм под пъпка. Важно е върху резника да има поне четири листа.

Уверете се, че долният сред е под ъгъл от 45° и не е хоризонтален. Горният срез трябва да бъде на 5–6 см над оставените листа. Ако листата са твърде дълги, скъсете ги наполовина. Накиснете отрязаните резници в разтвор на стимулатор на растежа. Долната част на растението би трябвало да кисне в течността 24 часа. Тази процедура не е задължителна, но ще ускори процеса на образуване на кореновата система. На този етап засаждането на резника се извършва първо в саксия. Не забравяйте да се грижите за качеството на почвата. Можете да я приготвите по тази рецепта: 1 част тревна почва, 1 част торф и ½ част пясък. Ако пък не искате да се притеснявате, купете готов субстрат (торопочвена смес).

За да сте сигурни, че посадъчният материал се вкоренява по-бързо, осигурете му висококачествена грижи, които се състоят в следното: – редовно поливане. Провеждайте процедурата на интервали от 3-4 дни. Уверете се, че горният слой на почвата не изсъхва и не се напуква. Мулчирането е добра идея – например със слама, торф или дървени стърготини. Мулчът ще запази влагата и ще предпази корените на резниците от прегряване. – подхранване с торове. Препоръчително е да добавите торове към дупките по време на засаждането на открито – ще има достатъчно за целия сезон. Използвайте органични вещества и препарати, богати на различни минерали.

– защита от течение. Младата издънка изисква стабилна температура, без резки промени. Ето защо е най-добре резниците да се вкореняват в затворена оранжерия. Като алтернатива можете да изградите подслон от полиетилен или стъкло. – опора. Забийте колче до резника и завържете растението към него.

Опората ще предпази младото растение от огъване. Прихващане чрез превиване Размножаването чрез превиване също е много по-лесно от отглеждането на магнолия от семена – затова и градинарите често прибягват до този метод. В началото на пролетта огънете клоните към земята възможно най-ниско и ги закрепете с метални скоби. Отгоре ги покрийте със слой рохкава и плодородна почва. За да се образуват по-бързо корени, направете малък кръгъл разрез в средата на заровената издънка.

Преместване на постоянно място Магнолията има крехка и деликатна коренова система, която не реагира добре на преместването. Новото място трябва да бъде добре осветено, защитено от студени течения. Почвата – подходящо хранителна, с неутрална киселинност. Имайте предвид, че варовита почва е крайно неподходяща за засаждане на магнолия на открито. Вкоренените резници и издънките от превитите клонки преместете в градината, когато достигнат 1 метър височина. Това се извършва през септември с цел растението да има достатъчно време да се адаптира. Действията при преместването са доста прости.

Изкопайте дупка с диаметър и дълбочина по 50 см. Напълнете я наполовина с плодородна почвена смес и засипете с нея растението до нивото на кореновата шийка. Остава само обилно еднократно поливане и мулчиране. В бъдеще поливайте, когато горният слой на почвата изсъхне. В началото на пролетта наторете с комбиниран минерален тор (преди началото на цъфтежа). В средата на лятото изрежете счупените, сухи и болни издънки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още веднъж местим стрелките на часовниците
Next: Разпръснете по первазите на прозорците и балконите и гълъбите ще спрат да гнездят

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.