Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прихващане на магнолия от клонка не е трудно – ето как се прави
  • Новини

Прихващане на магнолия от клонка не е трудно – ето как се прави

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
sdvdsfbfdsbgdngfhmhjm.png

За разлика от засаждането на магнолия със семена, прихващането й от клонка (резник) е прост и достъпен метод за размножаване. Резници Най-добре е към тази дейност да пристъпите през пролетта. По това време растението се събужда от сън и започва активно да вегетира – затова и резниците тогава се вкореняват по-бързо. Адаптирането им също протича по-успешно. Есента растенията може да нямат време да укрепнат преди настъпването на студовете. Най-добре изберете млади издънки, които вече са започнали да се вдървесинят. Отрежете ги с остра и дезинфекцирана лозарска (градинска) ножица на разстояние 2-3 мм под пъпка. Важно е върху резника да има поне четири листа.

Уверете се, че долният сред е под ъгъл от 45° и не е хоризонтален. Горният срез трябва да бъде на 5–6 см над оставените листа. Ако листата са твърде дълги, скъсете ги наполовина. Накиснете отрязаните резници в разтвор на стимулатор на растежа. Долната част на растението би трябвало да кисне в течността 24 часа. Тази процедура не е задължителна, но ще ускори процеса на образуване на кореновата система. На този етап засаждането на резника се извършва първо в саксия. Не забравяйте да се грижите за качеството на почвата. Можете да я приготвите по тази рецепта: 1 част тревна почва, 1 част торф и ½ част пясък. Ако пък не искате да се притеснявате, купете готов субстрат (торопочвена смес).

За да сте сигурни, че посадъчният материал се вкоренява по-бързо, осигурете му висококачествена грижи, които се състоят в следното: – редовно поливане. Провеждайте процедурата на интервали от 3-4 дни. Уверете се, че горният слой на почвата не изсъхва и не се напуква. Мулчирането е добра идея – например със слама, торф или дървени стърготини. Мулчът ще запази влагата и ще предпази корените на резниците от прегряване. – подхранване с торове. Препоръчително е да добавите торове към дупките по време на засаждането на открито – ще има достатъчно за целия сезон. Използвайте органични вещества и препарати, богати на различни минерали.

– защита от течение. Младата издънка изисква стабилна температура, без резки промени. Ето защо е най-добре резниците да се вкореняват в затворена оранжерия. Като алтернатива можете да изградите подслон от полиетилен или стъкло. – опора. Забийте колче до резника и завържете растението към него.

Опората ще предпази младото растение от огъване. Прихващане чрез превиване Размножаването чрез превиване също е много по-лесно от отглеждането на магнолия от семена – затова и градинарите често прибягват до този метод. В началото на пролетта огънете клоните към земята възможно най-ниско и ги закрепете с метални скоби. Отгоре ги покрийте със слой рохкава и плодородна почва. За да се образуват по-бързо корени, направете малък кръгъл разрез в средата на заровената издънка.

Преместване на постоянно място Магнолията има крехка и деликатна коренова система, която не реагира добре на преместването. Новото място трябва да бъде добре осветено, защитено от студени течения. Почвата – подходящо хранителна, с неутрална киселинност. Имайте предвид, че варовита почва е крайно неподходяща за засаждане на магнолия на открито. Вкоренените резници и издънките от превитите клонки преместете в градината, когато достигнат 1 метър височина. Това се извършва през септември с цел растението да има достатъчно време да се адаптира. Действията при преместването са доста прости.

Изкопайте дупка с диаметър и дълбочина по 50 см. Напълнете я наполовина с плодородна почвена смес и засипете с нея растението до нивото на кореновата шийка. Остава само обилно еднократно поливане и мулчиране. В бъдеще поливайте, когато горният слой на почвата изсъхне. В началото на пролетта наторете с комбиниран минерален тор (преди началото на цъфтежа). В средата на лятото изрежете счупените, сухи и болни издънки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още веднъж местим стрелките на часовниците
Next: Разпръснете по первазите на прозорците и балконите и гълъбите ще спрат да гнездят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.