Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Одобриха го! Дават по 75 лв. на пенсионерите
  • Новини

Одобриха го! Дават по 75 лв. на пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
svdfvdsbdfbdgngfnhj.png

НОИ ще се справи с плащането на великденски добавки към най-ниските пенсии и това няма да застраши плащането на юлското увеличение на пенсиите. Това увери подуправителят на осигурителния институт Весела Караиванова днес в бюджетната комисия при дебата за предложението на ГЕРБ и ДПС.

Зам.-министърът на финансите Георги Клисурски обаче отново подчерта, че в НОИ има само около 6,38 млн. лв. допълнителни приходи и те не са осигурителни, поради което мярката може да наложи допълнителен трансфер от бюджета. ГЕРБ предлага всички пенсионери с пенсии и добавки до линията на бедност (526 лв.) да получат по 75 лв. за Великден. Става дума за 534 хил. души и 40 млн. лв.

Промяната в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване беше приета на първо четене, като ПП-ДБ се въздържа от подкрепа. „Нямаме големи възражения срещу това бедните хора, които нямат добър стандарт на живот, да получат за празници два пъти в годината суми. Но това трябва да бъде записано в закона“, коментира Георги Ганев от ПП-ДБ. Председателят на комисията Йордан Цонев, който е и един от вносителите, го покани да даде предложения между първо и второ четене.

Дебатът на моменти се изостряше. Цонев например предупреди колегите си да не използват думата „подаяние“ и няколко пъти скастря депутати на ПП-ДБ, че се увличат в предизборни речи, като веднъж направо отне думата на Искрен Арабаджиев. ПП-ДБ спореха основно с три аргумента. Според тях, раздавани по този начин, добавките няма да стигнат до всички бедни, защото са предназначени само за пенсионери. Освен това, те напомнят, има хора с ниски пенсии и допълнителни доходи. На трето място изтъкват, че линията на бедност противопоставя хора с много близки пенсии.

Йордан Цонев спомена, че не само пенсионери имат нужда от допълнителна сума, но повече не повдигна този въпрос. Честите коментари, че хора с един лев разлика ще бъдат разделени от добавките, Цонев контрира с подоходното облагане. „Моделът на вземане на някаква граница е такъв, имали сме подоходно облагане, помним го“, пресече той тези аргументи. Относно позицията на МФ, че е по-добре да се дава трайно увеличение на пенсиите, коментира, че няма нужда двете неща да се противопоставят.

Другият голям спор беше кой предлага повече допълнително харчене от бюджета – ГЕРБ или ПП-ДБ. Тази тема бе повдигната от Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), който попита Венко Сабрутев (ПП-ДБ) как върви изпълнението на бюджета, защото „очевидно МФ смята, че има резерв за финансиране на допълнителни мерки в бюджета“. Вълчев припомни, че е предложено отпадане на таксите за висше образование, „без никой да го иска“. От ПП-ДБ му отвърнаха, че ГЕРБ-СДС са тези, които харчат допълнителни милиарди „за саниране, заплати и какво ли не“. И тук обаче Цонев прекъсна разговора, защото разводнявал темата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имате толкова години пенсиониране и всеки месец правите това, ще изкарате много пари
Next: Рускиня дойде в България и разкри отношението на българите към сънародниците й

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.