Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Одобриха го! Дават по 75 лв. на пенсионерите
  • Новини

Одобриха го! Дават по 75 лв. на пенсионерите

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
svdfvdsbdfbdgngfnhj.png

НОИ ще се справи с плащането на великденски добавки към най-ниските пенсии и това няма да застраши плащането на юлското увеличение на пенсиите. Това увери подуправителят на осигурителния институт Весела Караиванова днес в бюджетната комисия при дебата за предложението на ГЕРБ и ДПС.

Зам.-министърът на финансите Георги Клисурски обаче отново подчерта, че в НОИ има само около 6,38 млн. лв. допълнителни приходи и те не са осигурителни, поради което мярката може да наложи допълнителен трансфер от бюджета. ГЕРБ предлага всички пенсионери с пенсии и добавки до линията на бедност (526 лв.) да получат по 75 лв. за Великден. Става дума за 534 хил. души и 40 млн. лв.

Промяната в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване беше приета на първо четене, като ПП-ДБ се въздържа от подкрепа. „Нямаме големи възражения срещу това бедните хора, които нямат добър стандарт на живот, да получат за празници два пъти в годината суми. Но това трябва да бъде записано в закона“, коментира Георги Ганев от ПП-ДБ. Председателят на комисията Йордан Цонев, който е и един от вносителите, го покани да даде предложения между първо и второ четене.

Дебатът на моменти се изостряше. Цонев например предупреди колегите си да не използват думата „подаяние“ и няколко пъти скастря депутати на ПП-ДБ, че се увличат в предизборни речи, като веднъж направо отне думата на Искрен Арабаджиев. ПП-ДБ спореха основно с три аргумента. Според тях, раздавани по този начин, добавките няма да стигнат до всички бедни, защото са предназначени само за пенсионери. Освен това, те напомнят, има хора с ниски пенсии и допълнителни доходи. На трето място изтъкват, че линията на бедност противопоставя хора с много близки пенсии.

Йордан Цонев спомена, че не само пенсионери имат нужда от допълнителна сума, но повече не повдигна този въпрос. Честите коментари, че хора с един лев разлика ще бъдат разделени от добавките, Цонев контрира с подоходното облагане. „Моделът на вземане на някаква граница е такъв, имали сме подоходно облагане, помним го“, пресече той тези аргументи. Относно позицията на МФ, че е по-добре да се дава трайно увеличение на пенсиите, коментира, че няма нужда двете неща да се противопоставят.

Другият голям спор беше кой предлага повече допълнително харчене от бюджета – ГЕРБ или ПП-ДБ. Тази тема бе повдигната от Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), който попита Венко Сабрутев (ПП-ДБ) как върви изпълнението на бюджета, защото „очевидно МФ смята, че има резерв за финансиране на допълнителни мерки в бюджета“. Вълчев припомни, че е предложено отпадане на таксите за висше образование, „без никой да го иска“. От ПП-ДБ му отвърнаха, че ГЕРБ-СДС са тези, които харчат допълнителни милиарди „за саниране, заплати и какво ли не“. И тук обаче Цонев прекъсна разговора, защото разводнявал темата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако имате толкова години пенсиониране и всеки месец правите това, ще изкарате много пари
Next: Рускиня дойде в България и разкри отношението на българите към сънародниците й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.