Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!
  • Новини

1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
casdvsvdsbfbghdnhg.png

Приготвяне:

 

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Днес ще ви издадем рецептата за най-лесното тесто за домашни мекици . Излизат много бройки и са толкова вкусни, че се изяждат веднага. Те са чудесни за „гладните“ дни и се приготвят само от няколко съставки.

Ако имате газирана вода и брашно, тогава захващайте се за работа и пригответе тези пухкави мекички . Страхотна идея за закуска, а се приготвят за 20 минути.

Изобщо не са мазни и са подходящи за всяко хранене. Могат да се комбинират в сладък или солен вариант, в зависимост от това дали постите, по ваш вкус. Мекиците са толкова меки и прости и често са били приготвяни от нашите баби, които са ги приготвяли в гладните години и с тях са поминували.

Бързи мекички с газирана вода

Продукти:

200 мл газирана вода

1 чаена лъжичка сол

1 супена лъжица олио

360 г брашно

олио за пържене

Начин на приготвяне:

Сложете газираната вода в купа, след това добавете солта и олиото и разбъркайте. След това постепенно добавете брашното. Трябват ви около 3 чаши брашно или 350 гр.

 

Важно е брашното да се добавя постепенно. Добавяйте по няколко супени лъжици брашно и бъркайте сместа непрекъснато. След като се оформи лепкавото тесто, можете да го омесите на ръка, за да оформите топка.

Тестото не трябва да залепва за ръцете.

 

Добре оформеното тесто трябва да престои в хладилник за 20 минути, но ако бързате, тогава вместо да чакате 20 минути, продължете да месите тестото още 5 минути.

Ако имате време, сложете тестото в купа, покрийте с прозрачно фолио повърхността и приберете купата в хладилника.

След изтичане на времето отстранете фолиото и прехвърлете тестото върху набрашнена и равна повърхност и го омесете още малко. След това с нож разделете тестото на 8 равни части.

 

Оформете всяко парче тесто на топка и поръсете с малко брашно.

Всяко топче се разточва върху набрашнена повърхност, докато се получи кръгла кора с дебелина приблизително 2-3 мм. Повторете същата процедура с останалото тесто. В предварително загрят тиган с олио изпържете мекиците една по една до омекване.

 

При пържене на тестото някои части от него ще набъбнат, но всъщност това е сладката част при ядене. Тестото е много меко и сочно, а на някои части е хрупкаво. Пържете за около 2 минути от всяка страна, но може и по-малко.

 

След като тестото стане златисто кафяво, тогава мекиците са готови. Ако искате да са по-хрупкави, запържете ги по-дълго. Извадете всяка върху домакинска хартия, за да попие олиото в хартията.

Остава само да изберете плънката – солена или сладка!

 

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации
Next: Решено: 75 лева за Великден към пенсиите на 540 хиляди души

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.