Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа банка у нас въвежда нова такса уикенд, други вдигат още тарифите си
  • Новини

Първа банка у нас въвежда нова такса уикенд, други вдигат още тарифите си

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vdsavdsfvsfdgbfdnhgn.jpeg

На фона на главоломно растящи печалби банките в България продължават да вдигат таксите. Нещо повече, измислят си и нови поводи да „сурвакат“ клиентите, пише СЕГА. Сред последните „иновации“ е таксата „уикенд“ на Пощенска банка. Тя ще влезе в сила от 10 май и ще е в размер на 2 лева. Ще засегне всеки, който реши да посети офис на банката в почивен или в празничен ден.

В събота, неделя, празнични и неприсъствени дни двата лева ще се добавят към другите такси за обслужване на гише – при внасяне или теглене на пари, при обмен на валута и т.н.

Освен това Пощенска вдига от 25 на 49 стотинки таксата за плащане на местни данъци и такси през мобилното банкиране.

Централна кооперативна банка също планира промени в тарифата си. От 20 май таксата за внасяне на пари в брой на каса ще е минимум 2,93 лева или 0,3% от сумата, но не повече от 205,36 лева (сега минимумът е 2 лева или 0,2% от сумата, но не повече от 200 лева). Поскъпва и тегленето на пари от банкомат или ПОС терминал. Сега таксата е 0,30 лв. независимо каква сума теглите. След 20 май ЦКБ ще прибира 0.15% от сумата. Ако парите се теглят от банкомат на друга банка, таксата ще 0.2% от сумата, но не по-малко от 1,56 лева. Прехвърлянето на суми от една сметка в друга също поскъпва – от 4.00 на 5,87 лева.

Откриването на платежна сметка за основни операции ще струва 4 лева (2,45 лева сега), а ако по сметката се ползва и дебитна карта, таксата ще е 1,96 лева при 1,50 лева сега. Досега ЦКБ не таксуваше клиенти, които закриват такава сметка, но занапред ще събира по 1.96 лева.

От идния месец банката ще взима по 2,54 лева за поддръжка на разплащателната сметка (вместо 2,50 лева). Закриване или разблокиране на такава сметка ще струва 2.05 лв.

Банка ДСК готви доста промени в тарифата си за банковите карти на физически лица, които ще влязат в сила от 1 юни. Прави впечатление, че корекциите не са големи, но все са нагоре.

И за клиентите на ОББ има новини, които няма да ги зарадват. Например внасянето на пари чрез банкомат на банката беше безплатно, но от 9 април ще струва 0,30 лева. За SMS известяване таксата ще се вдигне от 60 ст. на 2 лева.

Първа инвестиционна банка въведе от 5 април промени за плащането на сметки за ток, вода и парно чрез услугата „Електронни битови сметки“ на „Ипей“. За регистрация на тази услуга в офис се дължи такса от 15 лева, а промяна на регистрацията вече струва 10 лева. Месечната такса за обслужване е 2.50 лв.

В последите седмици имаше доста корекции и при други банки. „Д банк“ например вдигна от 5 на 6 лева тегленето на пари в брой в офис, а без заявка таксата е дори 10 лв. (при 7 лв. преди).

Българо-американска кредитна банка качи в последния ден на февруари таксите за откриване на разплащателна сметка и за месечна поддръжка на 4,50 лева.

Ако искате да избегнете неприятни изненади, преглеждайте периодично сайта на обслужващата ви банка, за да сте в крак с новините. Банките са длъжни за предупреждават за предстоящи промени в тарифите, като публикуват съобщения в страниците си в интернет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Погребаха княз Кардам във Врана
Next: Чудото се случи: Любовта към чаровна студентка подмлади Слави Трифонов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.