Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турски гигант ще позлати наш град! Прави мегазавод с много работни места
  • Новини

Турски гигант ще позлати наш град! Прави мегазавод с много работни места

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
sdfvsdfbfgbdngfnfhmjh.png

Глобалният лидер на пазара за стъкло и химикали Sisecam инвестира 30 милиона долара в нова производствена линия за стъкло с покритие в завода си в Търговище. Тя ще бъде готова догодина.

Sisecam има няколко завода за обработка на стъкло в България като този за плоско е „Тракия Глас България“ – там е и първата линия за плоско стъкло на Балканите. Днес, „Тракия Глас България“ достига до 470 хил. тона производствен капацитет на година.

Новата линия ще има капацитет 6 млн. кв. метра годишно и е планирано да бъде пусната в експлоатация през 2025 г. С нея компанията казва, че подчертава ангажимента си към иновациите и същевременно подпомага икономическото развитие на България.

Решението за инвестиране в нова производствена линия за стъкло с покритие е в съответствие със  стратегията на Şişecam, която отговаря на нарастващото търсене на висококачествени продукти от стъкло.

Чрез разнообразяване на портфолиото си и увеличаване на производствените си мощности дружеството казва, че цели да отговори на нуждите на пазара и да затвърди позицията си на лидер в сферата на плоското стъкло.

Sisecam извършва производствена дейност в България от 1997 г. насам и е най-големият турски инвеститор в страната. С този проект тя увеличава общия размер на инвестициите в страната ни до 925 милиона долара.

Инвестицията в един от заводите в Търговище е част от решение на дружеството да инвестира 114 милиона долара в три нови линии за стъкло с покритие – в Турция, Италия и България. След като новите машини започнат работа Sisecam ще има седем линии за нанасяне на стъклени покрития.

Представители на компанията казват, че инвестицията отговаря на търсенето на стъкло с покритие в сектора на плоското стъкло. Те обясняват, че целта е да се повиши съществуващият капацитет на Şişecam за покрито стъкло.

„Последното ни решение, насочено към справяне с нарастващото търсене на стъкло с покритие в сектора на плоското стъкло, бележи важен крайъгълен камък“, казва д-р Ахмет Кърман, председател и изпълнителен член на борда на директорите, цитиран от турски медии.

Тази инициатива почти ще удвои производствения капацитет на Şişecam за стъкло с покритие, като същевременно ще укрепи нашето лидерство на пазара на архитектурно стъкло в Турция. Това също ще улесни нашия глобален достъп до по-широка глобална клиентска база с по-висока конкурентоспособност“.

Sisecam е единствената глобална компания, която работи във всички ключови области на производството на стъкло – плоско стъкло, домакинско стъкло, стъклен амбалаж и стъклени влакна. Понастоящем, е един от двамата най-големи производители на стъклени изделия в света и сред петимата най-големи производители на стъклен амбалаж и плоско стъкло. Sisecam е един от трите най-големи производители на калцирана сода в света и световен лидер в сферата на хромовите химикали.

Освен в Турция, компанията притежава производствени съоръжения в Германия, Италия, България, Румъния, Словакия, Унгария, Босна и Херцеговина, Русия, Грузия, Украйна, Египет, Индия и САЩ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя влезна и изтърси нещо в аптеката, от което мога да се смея цял час: Има ли хапчета за
Next: Живият Нострадамус със злокобно пророчество за април: Слънчев лъч ще донесе три дни тъмнина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.