Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За 15 години в Стани богат такова нещо не бях чувал: Участник изуми Ники Кънчев
  • Новини

За 15 години в Стани богат такова нещо не бях чувал: Участник изуми Ники Кънчев

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
vsdfbdfbdfnbdfnghhjm.png

Снощи в „Стани богат“ продължи играта на легендарния радиожурналист Емил Братанов. Вчера той достигна до въпрос за 5000 лева, на който трябваше да отговаря днес, като преди това заключи сумата като втора сигурна.

Ники Кънчев го попита „Какво племе са киконите?“ – Келтско, Славянско, Тракийско или Италийско. Участникът не го знаеше и затова реши да използва и последния си жокер – „Обади се на приятел“, като от студиото звъннаха на Владислав Митев от София. В слушалката на Братанов му бе казано, че племето е тракийско и това се оказа правилен отговор, пише Vihrogon.

Въпросът за 10 000 лева бе „На гроба на кой поет и писател на 19 януари се поставят коняк и три рози 175 години след смъртта му?“ Уолт Уитман, Уилям Бъроуз, Едгар Алън По или Херман Мелвил.

Тук последваха дълги разсъждения от Братанов, а Ники Кънчев внимателно слушаше. „Херман Мелвил с оня кит, просто няма как да е коняк, щеше да бъде ром. Рози… не. Да кажем по метода на изключването, че засега махам Мелвил. Едгар Алън По страхотен. Това е човекът, измислил криминалето, къщата Ъшър, вдъхновител на всички трилърджии от там нататък. Какво може да е свързано с Едгар Алън По, за да му дават коняк и три рози и то толкова години след смъртта му. Човек може много да е чел, но се страхуваш, че с всяко следващо изтриваш по нещо старо. Не мога да възпроизведа всичко. Просто си мисля, че до Херман Мелвил там отстрани ще оставя и Едгар Алън По, защото на него пък му е по-подходящо може би някое оръжие и пак не виждам тези три рози. Остават поета Уитман и Уилям Бъроуз.

Някакси в съзнанието ми нежността на Уитман ми идва, че той е по- подходящ за коняка и трите рози отколкото Бъроуз. Кой е най- стария от тях? Няма да мога така да го измисля. Уилям Бъроуз и Уолт Уитман… За мен Уолт Уитман е оная поезия, която ми носи аромата на коняк, а три рози, не знам защо са три, но вероятно това е една голяма любов, една роза за някой. Да, да, ако имаме още 20 минути аз ще стигна и до стихотворението. Разбира се, ако изобщо съм в правилната посока за Уолт Уитман. Гледам го точно като символ и един остатък от възприятие. И може би малко интуиция. Отговор „А“ – Уолт “ Уитман“, каза той.

В този момент Ники Кънчев възкликна: „Водя тази игра от близо 15 години с известната пауза. Но такъв интересен анализ аз скоро не бях чувал. От всички страни, от всички посоки, години, символи, да видим. Навърза всичко, каква загадка имаме тук“, сподели водещият, но след това разочарова участника, че верен отговор е Едгар Алън По.

След това на стола на богатството седна Искра Славчева от Плевен.

Тя използва първия си жокер още на шестия въпрос: „В коя държава се намира легендарния стадион „Ацтека“?“ – Базилия, САЩ, Мексико или Канада. След намесата на „50:50“ тя правилно избра Мексико.

След това заключи 1500 лева като втора сигурна, но не успя да ги вземе. Дамата бе попитана „Кой витамин е известен като токоферол?“ Витамин А, Витамин D, Витамин Е или Витамин К. Участничката призна, че е доста притеснена и в крайна сметка се обади на приятел – Драгомир Ценов от Плевен, който не успя да й отговори. Славчева посочи Витамин К, но верен се оказа Витамин Е и тя си тръгна с 500 лева.

Последва участието на 19- годишния студент Христо Фодулов от Пловдив, който мечтае да стане полицай.

След първите пет въпроса той бе попитан „С какво не са прочути древните римляни?“ – Акведукти, Дукати, Оратори или Легиони. Тук той изключи последните два отговора, но се обади на преподавателя си Йордан Дойков от София, който правилно го насочи към Дукати.

„Кой от актьорите не е бил професионален кечист?“, бе следващото питане, а младежът посочи вярно Мики Рурк в конкуренцията на Дуейн Джонсън, Джон Сина и Дейв Батиста.

След това заключи 2000 лева като втора сигурна сума, но не успя да ги вземе. Той бе попитан „Кой плод е традиционен за Армения и даже се освещава за Коледа?“ – Ябълка, Грозде, Нар или Пъпеш. След намесата на „50:50″ останаха грозде и нар, той избра грозде, но вярно се оказа нар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският покер загуби една от най-ярките си личности: Стамен Горчев почина внезапно
Next: Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.