Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За 15 години в Стани богат такова нещо не бях чувал: Участник изуми Ники Кънчев
  • Новини

За 15 години в Стани богат такова нещо не бях чувал: Участник изуми Ники Кънчев

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
vsdfbdfbdfnbdfnghhjm.png

Снощи в „Стани богат“ продължи играта на легендарния радиожурналист Емил Братанов. Вчера той достигна до въпрос за 5000 лева, на който трябваше да отговаря днес, като преди това заключи сумата като втора сигурна.

Ники Кънчев го попита „Какво племе са киконите?“ – Келтско, Славянско, Тракийско или Италийско. Участникът не го знаеше и затова реши да използва и последния си жокер – „Обади се на приятел“, като от студиото звъннаха на Владислав Митев от София. В слушалката на Братанов му бе казано, че племето е тракийско и това се оказа правилен отговор, пише Vihrogon.

Въпросът за 10 000 лева бе „На гроба на кой поет и писател на 19 януари се поставят коняк и три рози 175 години след смъртта му?“ Уолт Уитман, Уилям Бъроуз, Едгар Алън По или Херман Мелвил.

Тук последваха дълги разсъждения от Братанов, а Ники Кънчев внимателно слушаше. „Херман Мелвил с оня кит, просто няма как да е коняк, щеше да бъде ром. Рози… не. Да кажем по метода на изключването, че засега махам Мелвил. Едгар Алън По страхотен. Това е човекът, измислил криминалето, къщата Ъшър, вдъхновител на всички трилърджии от там нататък. Какво може да е свързано с Едгар Алън По, за да му дават коняк и три рози и то толкова години след смъртта му. Човек може много да е чел, но се страхуваш, че с всяко следващо изтриваш по нещо старо. Не мога да възпроизведа всичко. Просто си мисля, че до Херман Мелвил там отстрани ще оставя и Едгар Алън По, защото на него пък му е по-подходящо може би някое оръжие и пак не виждам тези три рози. Остават поета Уитман и Уилям Бъроуз.

Някакси в съзнанието ми нежността на Уитман ми идва, че той е по- подходящ за коняка и трите рози отколкото Бъроуз. Кой е най- стария от тях? Няма да мога така да го измисля. Уилям Бъроуз и Уолт Уитман… За мен Уолт Уитман е оная поезия, която ми носи аромата на коняк, а три рози, не знам защо са три, но вероятно това е една голяма любов, една роза за някой. Да, да, ако имаме още 20 минути аз ще стигна и до стихотворението. Разбира се, ако изобщо съм в правилната посока за Уолт Уитман. Гледам го точно като символ и един остатък от възприятие. И може би малко интуиция. Отговор „А“ – Уолт “ Уитман“, каза той.

В този момент Ники Кънчев възкликна: „Водя тази игра от близо 15 години с известната пауза. Но такъв интересен анализ аз скоро не бях чувал. От всички страни, от всички посоки, години, символи, да видим. Навърза всичко, каква загадка имаме тук“, сподели водещият, но след това разочарова участника, че верен отговор е Едгар Алън По.

След това на стола на богатството седна Искра Славчева от Плевен.

Тя използва първия си жокер още на шестия въпрос: „В коя държава се намира легендарния стадион „Ацтека“?“ – Базилия, САЩ, Мексико или Канада. След намесата на „50:50“ тя правилно избра Мексико.

След това заключи 1500 лева като втора сигурна, но не успя да ги вземе. Дамата бе попитана „Кой витамин е известен като токоферол?“ Витамин А, Витамин D, Витамин Е или Витамин К. Участничката призна, че е доста притеснена и в крайна сметка се обади на приятел – Драгомир Ценов от Плевен, който не успя да й отговори. Славчева посочи Витамин К, но верен се оказа Витамин Е и тя си тръгна с 500 лева.

Последва участието на 19- годишния студент Христо Фодулов от Пловдив, който мечтае да стане полицай.

След първите пет въпроса той бе попитан „С какво не са прочути древните римляни?“ – Акведукти, Дукати, Оратори или Легиони. Тук той изключи последните два отговора, но се обади на преподавателя си Йордан Дойков от София, който правилно го насочи към Дукати.

„Кой от актьорите не е бил професионален кечист?“, бе следващото питане, а младежът посочи вярно Мики Рурк в конкуренцията на Дуейн Джонсън, Джон Сина и Дейв Батиста.

След това заключи 2000 лева като втора сигурна сума, но не успя да ги вземе. Той бе попитан „Кой плод е традиционен за Армения и даже се освещава за Коледа?“ – Ябълка, Грозде, Нар или Пъпеш. След намесата на „50:50″ останаха грозде и нар, той избра грозде, но вярно се оказа нар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският покер загуби една от най-ярките си личности: Стамен Горчев почина внезапно
Next: Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.