Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци
  • Новини

БГ легенди: Сключват брак на 11 декември 1983 г., още са заедно и имат внуци

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
casdvdfvsdfbfgbfdnhg.png

Наско Сираков и любимата му Илиана Раева, с която са заедно от над 40 години (двамата сключват брак на 11 декември 1983 година), гостуваха в предаването „120 минути“ по bTV. Двамата говориха както за съвместния си живот, така и за Левски.

Мажоритарният собственик на „сините“ заяви, че в нито един момент не е имал съмнение дали да вземе акциите на клуба преди 4 години и да опита да го измъкне от тежката криза.

„Не ми е минала през главата мисълта, че съм сгрешил. Сега Левски е в много по-добро състояние отколкото преди 4 години, но не е спасен все още, както ми се иска. Но стъпваме на здрава основа. С плащането на главницата към НАП, Левски за първи път от повече от 15 години няма лихвоносни задължения. Дължа всичко в живота си на Левски и беше дошъл моментът аз да направя всичко от себе си, за да се върне на мястото си“, каза героят от САЩ’94.

„В нито един момент не съм се съмнявала, че ако Наско поеме отговорността да спаси Левски от онова ужасно състояние, в което се намираше – кошмарно безнадеждно, бих казала, ще успее. Спомням си, че му се обаждаха близки и казваха „В никакъв случай, ти си луд. Остави ги, няма шанс да спасиш Левски“. Тогава Левски се намираше в кошмар, но той вярваше, че ще спаси клуба от бездната.“, допълни Раева – легенда и действащ ръководител на родната художествена гимнастика.

„Много са нишките, които държат нашето семейство заедно вече над 40 години. Тя не може да бъде само една. Любовта – на първо място, доверието. Много са и в годините всичко това се трансформира – нещата, които преживяваме – децата, внуците, събитията, които сме преодолели заедно“, сподели тя.

„Спокойно мога да снимам нова серия на „Ергенът“. Аз съм обграден от жени. Даже и кучето ми е женско, и котката също“, пошегува се Сираков.

„Тя е левскарка. откакто се е родила. Израснала е на Герена и до Герена. При нас със сигурност Левски ни обединява“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германо-швейцарска компания налива милиони в този наш град
Next: Екипът на NOVA не е на себе си заради тази голяма новина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.