Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:
  • Новини

Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
casdvdsfvfdbdfbfgnhg.png

Преподавател в катедра „Хранителни технологии“, сподели своите прозрения за тълкуването на цвета на жълтъка на яйце, като подчерта значението на нюанса му за оценка на свежестта.

Цветът на жълтъка може да варира от жълт до ярко оранжев, като и двата цвята са нормални. Въпреки това, по-тъмен нюанс сигнализира за разваляне, подчертава експертът.

Такова потъмняване е признак на разлагане, инициирано от бактерии или други микроорганизми.

Обяснява още, че по време на готвене жълтъкът може да посивее поради окисляването на желязото, което е безвредно. Ако обаче едно сурово яйце има този сивкав цвят, това говори за разваляне и трябва веднага да се изхвърли, съветва специалистът.

Цветът на жълтъка е от ключово значение за качеството на яйцето.

Преди около 100 години учените откриват, че той благодарение на него можем да научим какво количество каротиноиди съдържа продуктът. Това са антиоксиданти, които спомагат за формирането на витамин А, който пък от своя страна подобава състоянието на костите ни. Общо взето – колкото по-богат е цветът на жълтъка, толкова повече хранителни вещества съдържа той.

Естествено, всичко зависи от начина, по който е била хранена кокошката. Ако диетата й е била базирана основно на жито, то жълтъкът ще е с бледожълт цвят. Ако е приемала и царевица, растения и насекоми, то можем да очакваме жълтък с по-оранжев оттенък.

Някои големи ферми за яйца използват специална скала с 15 различни жълто-оранжеви оттенъци, посредством които определят качеството нас воя продукт.

Като цяло за предпочитане е да консумираме яйца, които имат ярко оранжев жълтък, тъй като те съдържат най-много химикали, полезни за тялото ни.

Понякога обаче бледите жълтъци са вследствие от сезонните промени. През зимата цветът им често избледнява заради относително малките количества храна, които кокошките приемат по това време. В повечето случаи обаче бледият цвят е индикация за нискокачествени яйца и лошо здравословно състояние на кокошките, които са ги снесли. Този тип продукти не предоставят нужните хранителни стойности за тялото ви.

Винаги трябва да проверявате качеството на яйцата, като четете внимателно описанието по кутиите. Обръщайте внимание на наличието на каквито и да синтетични оцветявания, които са били добавяни, и купувайте продукти единствено от надеждни доставчици, за които знаете, че се грижат добре за своите кокошки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
Next: Удар срещу Стоичков и Дара в Кауфланд. Народът си има нови ТВ любимци

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.