Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:
  • Новини

Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
casdvdsfvfdbdfbfgnhg.png

Преподавател в катедра „Хранителни технологии“, сподели своите прозрения за тълкуването на цвета на жълтъка на яйце, като подчерта значението на нюанса му за оценка на свежестта.

Цветът на жълтъка може да варира от жълт до ярко оранжев, като и двата цвята са нормални. Въпреки това, по-тъмен нюанс сигнализира за разваляне, подчертава експертът.

Такова потъмняване е признак на разлагане, инициирано от бактерии или други микроорганизми.

Обяснява още, че по време на готвене жълтъкът може да посивее поради окисляването на желязото, което е безвредно. Ако обаче едно сурово яйце има този сивкав цвят, това говори за разваляне и трябва веднага да се изхвърли, съветва специалистът.

Цветът на жълтъка е от ключово значение за качеството на яйцето.

Преди около 100 години учените откриват, че той благодарение на него можем да научим какво количество каротиноиди съдържа продуктът. Това са антиоксиданти, които спомагат за формирането на витамин А, който пък от своя страна подобава състоянието на костите ни. Общо взето – колкото по-богат е цветът на жълтъка, толкова повече хранителни вещества съдържа той.

Естествено, всичко зависи от начина, по който е била хранена кокошката. Ако диетата й е била базирана основно на жито, то жълтъкът ще е с бледожълт цвят. Ако е приемала и царевица, растения и насекоми, то можем да очакваме жълтък с по-оранжев оттенък.

Някои големи ферми за яйца използват специална скала с 15 различни жълто-оранжеви оттенъци, посредством които определят качеството нас воя продукт.

Като цяло за предпочитане е да консумираме яйца, които имат ярко оранжев жълтък, тъй като те съдържат най-много химикали, полезни за тялото ни.

Понякога обаче бледите жълтъци са вследствие от сезонните промени. През зимата цветът им често избледнява заради относително малките количества храна, които кокошките приемат по това време. В повечето случаи обаче бледият цвят е индикация за нискокачествени яйца и лошо здравословно състояние на кокошките, които са ги снесли. Този тип продукти не предоставят нужните хранителни стойности за тялото ви.

Винаги трябва да проверявате качеството на яйцата, като четете внимателно описанието по кутиите. Обръщайте внимание на наличието на каквито и да синтетични оцветявания, които са били добавяни, и купувайте продукти единствено от надеждни доставчици, за които знаете, че се грижат добре за своите кокошки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
Next: Удар срещу Стоичков и Дара в Кауфланд. Народът си има нови ТВ любимци

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.