Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ива Митева се разведе заради Филип Станев! Грабнал я с момчешки чар
  • Без категория

Ива Митева се разведе заради Филип Станев! Грабнал я с момчешки чар

Иван Димитров Пешев декември 14, 2024
Screenshot_2

Екс шефката на парламента от квотата на ИТН Ива Митева и бившият депутат от партията на Слави Филип Станев летят на крилете на любовта. Двамата доскоро не парадираха с връзката си, но сега вече не се крият и на публични места демонстрират своята любов, пише „Галерия“.

И двамата вече не са депутати от ИТН, а според мълвата се залюби-ли точно след позатихването на политическите им кариери. Не че Филип Станев остави кой знае какви спомени като депутат, освен че може би стана първият народен представител, който цъфна в пленарна зала със скъсани дънки. Тогава Ива Митева още беше председател на НС и направи забележка на Станев за небрежния му външен вид. Той пък се оправда, че дънките му били чисто нови от бутик, а скъсаното било моден атрибут.

Според мълвата точно момчешкият чар на сценариста и чувството му за хумор са спечелили Ива.

Стройната Ива започва работа в Народното събрание, където прави впечатление на депутатите от ИТН и те я канят в партията. За да покори една от топ 3 длъжностите в републиката – председател на НС. Още тогава по нея въздиша емоционалният Филип Станев. Но не смее да я покани. А и как? Тя е шефка на парламента и омъжена жена, а той е машина за вицове със скъсани дънки.

От три години Ива Митева вече е разделена със съпруга си Георги Рупчев. Дори официално имат развод. С него се запознава покрай работата си, той също е юрист и дълги години работи в Министерството на правосъдието. Когато министър бе Данаил Кирилов от ГЕРБ, Рупчев получи блага работа в Брюксел като пълномощен министър по наказателноправни въпроси към европейската съдебна мрежа по наказателни дела, съдебна реформа и върховенство на закона. Двамата се разделят цивилизовано, а плод на любовта им е щерката Мила.

Ива запознала дъщеря си с Рупчев. Близки до младата дама разкриват пред „Галерия“, че сценаристът опитал да впечатли младата дама с литературните си познания. Пошегувал се и с първата си научнофантастична творба, която писал в пети клас. Мила не останала очарована от рошавия Филип, но е толерантна, защото е достатъчно голяма да разбира, че майка й сама решава с кого ще живее.

Говори се, че разтуреният вече брак на Ива Митева с Георги Рупчев отдавна е бил само формалност. Преди три години в кулоарите на парламента се коментираше, че Ива има връзка с бившия главен секретар на Министерството на земеделието Георги Стоянов. Той заема длжността, когато министър там беше Мирослав Найденов от ГЕРБ, а в партията кадруваше Цветан Цветанов. Стоянов я научил на политически опортюнизъм, защото той при всяка политическа буря предвидливо излизаше в болнични дори да е за хемороиди.

Ива Митева може би ще остане единственият човек в историята, който не се е зарадвал на 10 ноември 1989г., когато Тодор Живков падна от власт. Тогава десетокласничката от механотехникума в Разград е предложена за член на ЦК на ДКМС.

Купува си красива рокля и блести като абитуриентка! Но с промените ДКМС отива в канализацията и хубавата Ива така и не показва модната одежда пред публика. Все пак съдбата й даде реванш и години по-късно тя показа тоалетите си като шефка на парламента.

Continue Reading

Previous: Ние с жена ми взехме важно решение: да оставим децата без наследство. Нека това им послужи като урок!
Next: Трагедията е огромна! Баща на 2 деца от село Долно Осеново е загинал в Брюксел

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.