Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Слушалката на стария душ беше трагедия – задръстена от мръсотия и котлен камък! Видях как да я почистя и сега е като нова, а и налягането е супер
  • Без категория

Слушалката на стария душ беше трагедия – задръстена от мръсотия и котлен камък! Видях как да я почистя и сега е като нова, а и налягането е супер

Иван Димитров Пешев януари 27, 2025
Screenshot_6

Колкото и ефикасен да е новият душ, с времето елементите му губят блясъка си и се замърсяват. Душ слушалката е особено податлива на подобни промени.

Няма да е възможно да се измият отлаганията от сапун и варовик върху нея с обикновен сапун и вода и може да изглежда, че ще трябва да използвате разяждащи химикали или дори да смените самата слушалка. Въпреки това, не бързайте с подобни решения, докато не опитате тези методи за почистване . Често те са достатъчни за решаване на проблема с котления камък.

Измиването под душа е процедура, която присъства в живота на всеки човек почти всеки ден. Ето защо повърхностите на банята бързо се замърсяват, покривайки се с неестетични и трудни за отмиване замърсявания. Един от най-упоритите от тях е варовикът, който изглежда здраво полепнал по всички елементи.

Това е особено очевидно на душ слушалката. Този проблем не само разваля естетическия й вид, но и намалява функционалността й. С течение на времето дупките на слушалката се запушват с плака и водата изтича по-лошо от тях.

Можете да се отървете от мръсотията с помощта на специални средства, но е много по-лесно и по-икономично да направите това, като използвате това, което вече имате у дома. Ето някои продукти и средства, които ще ви помогнат да върнете блясъка на вашата душ-слушалка.

Вода + Оцет

Един от ефективните методи беше споделен от потребител с псевдоним lerahack, който редовно публикува трикове за опростяване на ежедневието и почистването. За да направите това, ще ви трябва 9% оцет, найлонова торбичка и гореща вода.

Поставете слушалката в найлонов плик и налейте гореща вода в него (приблизително 40-60 градуса).

гореща вода

 

Добавете няколко супени лъжици оцет и оставете за една нощ, като заържете плика плътно.

слушалка в плик

 

Това ще предотврати разпространението на миризмата на оцет из къщата. След това извадете елемента и изплакнете с течаща вода. За една нощ всички варовикови отлагания ще се разтворят и слушалката на душа ще блести чиста.

Вряла вода + лимонена киселина

Друг по-евтин и по-бърз начин е трикът с помощта на лимонена киселина и вряща вода. Направете разтвор и поставете слушалката в него за 10-15 минути.

мръсна душ слушалка

 

почистване слушалка душ

 

Това време ще бъде достатъчно, за да се разтвори варовикът.

чиста слушалка душ

 

Методите, използващи оцетна и лимонена киселина, не са подходящи за матови и гумирани душ-слушалки, тъй като могат да разрушат това покритие.

Как да почистите дупките в душ-слушалката от варовикови отлагания?

Варовиковите отлагания могат да запушат отворите за вода в слушалката, затруднявайки изтичането й. Често този проблем не изчезва дори след накисване в измиващи препарати. Най-простото решение на този проблем е използването на клечки за зъби, но това може да не е много ефективно, тъй като плаката не изчезва, а остава вътре в слушалката.

Блогърът Константин Нечетов препоръча да използвате интердентална четка за почистване на зъбите. Достатъчно е да преминете през дупките веднъж, за да почистите ефективно цялата мръсотия.

почистване дупки слушалка

Желаем ви успех!

Continue Reading

Previous: Най-вкусният крем-пълнеж за торти, пастички и всякакви сладкиши с вкус на сладолед. Въздушен и кадифено пухкав
Next: Това е единственото село в България, от което не се изселва нито един човек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.