Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват
  • Без категория

Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Screenshot_1

Православната църква чества Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица на 3 февруари. На 3 февруари Православната църква отдава почит на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица – двама значими светци, свързани с представянето на младенеца Исус в храма.

Кой е Свети Симеон Богоприимец?

Според църковното предание, Свети Симеон е бил един от 70-те преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език – известния превод Септуагинта, поръчан от египетския цар Птоломей II Филаделф (285–246 г. пр.Хр.).

Когато Симеон стигнал до пророчеството в книгата на Исая (глава 7, стих 14), където се казва:

„Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,

той решил, че е допусната грешка и посегнал да промени думата „девица“ с „жена“.

В този момент ангел Господен спрял ръката му и му казал:

„Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи.“

Така Симеон живял в продължение на векове, докато в крайна сметка не срещнал младенеца Исус Христос в Йерусалимския храм. Тогава той произнесъл известната си молитва:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение.“

Анна пророчица

Заедно със Симеон, на този ден се почита и Анна пророчица. Според Евангелието тя била възрастна вдовица, която прекарвала живота си в пост и молитва в Йерусалимския храм. Когато видяла младенеца Исус, тя също разпознала в Него Спасителя и започнала да благодари на Бога и да говори за детето на всички, които очаквали избавление за Йерусалим.

Народни вярвания и обичаи на Симеоновден

В българската народна традиция денят е известен като Зимен Симеоновден (за разлика от Летния Симеоновден на 1 септември). Денят е изпълнен с вярвания и обичаи, свързани със здравето, плодородието и предпазването от зли сили.

Почит към бременните жени и младите майки: Симеоновден се свързва със закрила на бременните и родилките.

Гадаене за плодородие: Според поверието, по това кой човек пръв прекрачи прага на дома се гадае какъв добитък ще се роди през годината – мъжки или женски.

Вълчи празници: 1, 2 и 3 февруари са известни като Вълчи празници или Мратинци. Вярва се, че вълците са особено активни в този период, затова се извършват обреди за защита на стадата.

Забрани: На Симеоновден не се работи с вълна, не се плете, не се пере, а също така не се изнася нищо от къщата и не се дава назаем, за да не „излезе берекетът“ от дома.

В някои региони денят е известен и като Симеон Бележник, защото се вярва, че може да „бележи“ хората с болести или нещастия, ако не се спазват традиционните забрани.

Кой празнува имен ден на 3 февруари?

На този ден имен ден празнуват всички с имена, производни на Симеон:

Симеон, Симеона, Симеонка, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симян, Симяна, Сима, Симчо, Симан, Симана

Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника

Да е честит празникът на всички именници!

Желаем здраве, щастие и благополучие на всички, които носят тези красиви имена! ✨

Continue Reading

Previous: 5-6 патладжана, 10 скилидки чесън и пей сърце! Много вкусно, малко пикантно и пие мноооого ракийка
Next: НА 45 ГОДИНИ ИЗГУБИХ ВСИЧКО: СЪПРУГ, СИН, РАБОТА

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.