Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват
  • Без категория

Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Screenshot_1

Православната църква чества Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица на 3 февруари. На 3 февруари Православната църква отдава почит на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица – двама значими светци, свързани с представянето на младенеца Исус в храма.

Кой е Свети Симеон Богоприимец?

Според църковното предание, Свети Симеон е бил един от 70-те преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки език – известния превод Септуагинта, поръчан от египетския цар Птоломей II Филаделф (285–246 г. пр.Хр.).

Когато Симеон стигнал до пророчеството в книгата на Исая (глава 7, стих 14), където се казва:

„Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“,

той решил, че е допусната грешка и посегнал да промени думата „девица“ с „жена“.

В този момент ангел Господен спрял ръката му и му казал:

„Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи.“

Така Симеон живял в продължение на векове, докато в крайна сметка не срещнал младенеца Исус Христос в Йерусалимския храм. Тогава той произнесъл известната си молитва:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение.“

Анна пророчица

Заедно със Симеон, на този ден се почита и Анна пророчица. Според Евангелието тя била възрастна вдовица, която прекарвала живота си в пост и молитва в Йерусалимския храм. Когато видяла младенеца Исус, тя също разпознала в Него Спасителя и започнала да благодари на Бога и да говори за детето на всички, които очаквали избавление за Йерусалим.

Народни вярвания и обичаи на Симеоновден

В българската народна традиция денят е известен като Зимен Симеоновден (за разлика от Летния Симеоновден на 1 септември). Денят е изпълнен с вярвания и обичаи, свързани със здравето, плодородието и предпазването от зли сили.

Почит към бременните жени и младите майки: Симеоновден се свързва със закрила на бременните и родилките.

Гадаене за плодородие: Според поверието, по това кой човек пръв прекрачи прага на дома се гадае какъв добитък ще се роди през годината – мъжки или женски.

Вълчи празници: 1, 2 и 3 февруари са известни като Вълчи празници или Мратинци. Вярва се, че вълците са особено активни в този период, затова се извършват обреди за защита на стадата.

Забрани: На Симеоновден не се работи с вълна, не се плете, не се пере, а също така не се изнася нищо от къщата и не се дава назаем, за да не „излезе берекетът“ от дома.

В някои региони денят е известен и като Симеон Бележник, защото се вярва, че може да „бележи“ хората с болести или нещастия, ако не се спазват традиционните забрани.

Кой празнува имен ден на 3 февруари?

На този ден имен ден празнуват всички с имена, производни на Симеон:

Симеон, Симеона, Симеонка, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симян, Симяна, Сима, Симчо, Симан, Симана

Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника

Да е честит празникът на всички именници!

Желаем здраве, щастие и благополучие на всички, които носят тези красиви имена! ✨

Continue Reading

Previous: 5-6 патладжана, 10 скилидки чесън и пей сърце! Много вкусно, малко пикантно и пие мноооого ракийка
Next: НА 45 ГОДИНИ ИЗГУБИХ ВСИЧКО: СЪПРУГ, СИН, РАБОТА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.