Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Гръм! „Като две капки вода“ се завръща в ефир, но този път в предаването влизат
  • Без категория

Гръм! „Като две капки вода“ се завръща в ефир, но този път в предаването влизат

Иван Димитров Пешев декември 14, 2025
Screenshot_6

Феновете ликуват – едно от най-обичаните шоута в българския ефир се завръща с гръм и трясък.

Вече е почти сигурно: „Като две капки вода“ ще има 14-и сезон, който традиционно ще се появи на малкия екран през пролетта.

Нов пост на светския хроникьор Евгени Минчев в социалните мрежи отново разбуни духовете и върна в публичното пространство въпроса: ще видим ли най-сетне Минчев на сцената на „Като две капки вода“?

Минчев публикува снимка от срещата си с Маги Халваджиян, брат му Джуди и режисьора Кирил Киров – Кико. Текстът към кадъра беше достатъчно красноречив, за да провокира вълна от догадки:

„Капо ди тути Капки… Така се обръщам към Краля на телевизионният ефир Маги Халваджиян. Вчера гостувах в офиса на легендарният режисьор и продуцент… Браво, момчета, благодаря за почерпката.“

Впечатление направи и хаштагът #катодвекапкивода, който ясно насочи вниманието към шоуто. Макар на масата пред тях да не се вижда въпросната „почерпка“, мнозина приеха думите му като намек за договорка – вероятно за хонорар и участие.

Още през 2017 година се появиха първи слухове, че Евгени Минчев е сред потенциалните участници в най-гледаното имитаторско риалити у нас.

Минчев е известен с артистичните си заложби – той пее вярно, има студийни записи, изпълнява френски шансони и песни на Емил Димитров. Това го поставя в добра позиция за сцената на „Капките“, където вокалните и актьорски умения са ключови.

За мнозина това е най-очакваното телевизионно завръщане на годината.

Новината идва на фона на размествания в програмата на NOVA. Два други формата – „Борба до ключ“ на Иван и Андрей и „Женени от пръв поглед“ – отпадат и не фигурират в програмната схема до лятото. Липсата на достатъчен интерес и слабият рейтинг са изиграли своята роля, но пък така се отваря широко място за големия фаворит на зрителите.

И въпреки постоянните слухове и спекулации – в новия сезон водещите остават същите. Димитър Рачков и Герасим Георгиев – Геро отново ще бъдат мотора на шоуто, както вече повече от десетилетие.

Тяхното присъствие е не просто традиция, а запазена марка на „Капките“.

В журито също не се очакват драматични размествания. Веско Маринов, Фънки и Хилда Казасян запазват местата си.

Големият въпрос обаче е дали към тях официално ще се присъедини Владо Зомбори – победителят от сезон 2024, който направи страхотно впечатление с коментари, енергия и отношение.

Зрителите отдавна настояват да го видят като постоянно лице в панела.

„Като две капки вода“ неслучайно е златната кокошка на телевизията. От години то предизвиква бурни реакции, спорове, невиждани лайфове и море от интернет мемета.

Докато други формати се борят за рейтинг и участници, тук напрежение няма – известни личности буквално се редят на опашка, за да станат част от шоуто.

Причината е ясна: „Капките“ е едно от малкото телевизионни продукции, които успяват да съчетаят шоу, музика, смях, емоция и огромно зрителско внимание. Всеки сезон ражда нови любими лица, закачки, изпълнения, които седмици наред се въртят онлайн.

Очакванията за сезон 14 са огромни. Дали ще видим нови екстремни трансформации? Неочаквани участници?

Звезди, които ще излязат от зоната си на комфорт? Всичко предстои, но едно е сигурно – пролетта на 2025 няма да мине без „Капките“.

Continue Reading

Previous: ЕК каза приемаме ли еврото след оставката на кабинета “Желязков”… Вижте повече 👇👇 👇
Next: Жалко и смешно! – Калин Сърменов каза страшни думи за Асен Василев с едно изречение го…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.