Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството отново залага в Бюджет 2022 високи капиталови разходи и
  • Новини

Правителството отново залага в Бюджет 2022 високи капиталови разходи и

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Правителството отново залага в Бюджет 2022 високи капиталови разходи и

Икономист за Бюджет 2022: Кабинетът пак си остави джобни от капиталовите разходи

Правителството още веднъж залага в Бюджет 2022 високи финансови разноски и в случай че не ги извърши, ще регистрира остатък. Така кабинетът си оставя джобни. Това сподели по БНР икономистът от Експертния клуб за стопанска система и политика Георги Вулджев.

Миналата година едвам изпълнихме финансовите разноски на две трети, а в този момент се залага нарастване и това са действително пари, които би трябвало да бъдат изхарчени за 9 месеца, тъй като бюджетът ще влезе в действие от април, разяснява той.

„ Може да стане това, което ставаше предходни години, когато се поставяха такива много високи финансови разноски, които не се изпълняваха и това оставяше остатък в края на годината, който можеше да се изхарчи по-свободно от държавното управление. Така държавното управление тогава си задаваше буфери, които можеше да употребява за прибързани разноски при положение на политическа рецесия или политическо напрежение. За да успокои това напрежение, си оставяше джобни от финансовите разноски. Аз се притеснявам, че сега се случва нещо сходно, което беше много подложено на критика години наред от много от тези хора, които сега са в ръководещото болшинство. “

„ Бюджетът е и обществен, и проинфлационен. Едното не опонира на другото, това е бюджет на много нереалистични упования и нереалистични упоритости “.

Експертът показа терзания от бюджетната рамка, заложена в черновата на бюджета и изрази вяра много неща да бъдат ревизирани в актуализацията, която се залага.
Любомир Дацов: Бюджет 2022 нарушава критериите за приемането ни в еврозоната (ВИДЕО)
Бюджет 2022 нарушава критериите за приемането ни в еврозоната, сподели в Студио Actualno макроикономистът Любомир Дацов, заместник-минист…
Прочети повече
Инфлацията не е резултат от далавера, има фактори на световно равнище, съобщи Вулджев. По думите му ограничения, таргетирани към спекулата, няма да дадат резултат, а по-скоро може да се мисли за понижаване на Данък добавена стойност за някои категории артикули.

Вулджев би заложил по-скоро на прогнозата на Българска народна банка за брутния вътрешен артикул, икономическия напредък и инфлацията, в сравнение с тази на държавното управление.

Вулджев оспори залагането на Covid ограничения за цялата година. Той счита, че огромна част от тези ограничения към този миг са непотребни, затварянето на стопанската система към този момент не е толкоз прецизно, а самата пандемия е на по-лек стадий.

Икономистът счита, че би трябвало да има еластичен метод за другите браншове, тъй като „ има много огромни вариации и не може с един критерий да се мери на всички места “.

Още от ПОЛИТИКА:

Continue Reading

Previous: На разпит в прокуратурата вчера бе извикан премиерът Кирил Петков
Next: Дани Лесев и Иван Султанов са заловените с половин кило марихуана – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.