Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на
  • Новини

Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Лавров: Получава се малко като разговор на ням с глух

Руският външен министър Сергей Лавров изрази отчаяние от напредъка на разговора след диалога си с английския си сътрудник Лиз Тръс

“ Получава се диалог сред глух и ням. Изглежда, че слушаме, само че не чуваме „, сподели той на конференция.

По думите му съветската страна неведнъж, в това число и този път, е давала подробни уточнения по отношение на позицията си и е цитирала причини, които демонстрират безпочвеността на опасенията от допустима „ инвазия “ в Украйна.

„ Почувствах, че нашите сътрудници или не са осведомени с тези подробни пояснения, или са ги пренебрегнали изцяло “, сподели Лавров.

Руският външен министър добави, че Русия не се пробва да заплашва други страни. „ Вижте обществените ни изказвания, на никое място не са отправени закани, заплашват нас “, сподели той.

В тази връзка Лавров разяснява известията, че Европейски Съюз приготвя групов отговор на писма от съветското външно министерство с молба страните членки на ОССЕ да разяснят по какъв способ имат намерение да изпълнят задължението за сплотеност на сигурността, съгласно което никоя страна не може да обезпечи сигурността си за сметка на различен.

„ Както чух, вместо почтени отговори от всяка страна, Европейският съюз желае да направи групов документ, където ще бъдат изравнени всички нюанси на националните позиции. Убеден съм, че в този случай няма да се получи диалог. Тогава евентуално ще помислим по какъв способ да излезем от тази обстановка “, сподели той.
Лавров: Столтенберг е изгубил връзка с действителността, от дълго време не му обръщам внимание
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от дълго време е изгубил връзка с действителността, а изказванията му не може да се възприемат съществено…
Прочети повече
В същото време Лиз Тръс съобщи, че идва в Москва, с цел да убеди Русия да поеме по пътя на дипломацията. “ Евентуална война в Украйна би била злополука за съветския и украинския народ и за европейската сигурност „, сподели тя. “ Има различен път, дипломатически път, който дава опция да се избегнат спорове и кръвопролития „, добави Тръс. Лавров от своя страна означи, че по време на договарянията е разказал на английската си колежка за обстановката с Минските съглашения, които Киев отхвърля да съблюдава като подкопава опитите за спокойно разрешаване на спора в Донбас.

Още: Руски разбор изброява аргументи за какво на Борис Джонсън незабавно му би трябвало война с Русия

 

 

Още от ЕВРОПА:

Continue Reading

Previous: С бюджета за 2022г. ние правим инвестиции от 12 млрд.
Next: Полицейска банда отива на съд за рекет – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.