Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания
  • Новини

Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания

Можете да споделите с приятели от тук:

Свети Мина – покровителства дом, семейство, здраве, намиране на изгубени вещи; за рожба, женитба, при дефекти в говора, най-бързо изпълнява намислените желания и прави чудеса.

Молитва към Свети Мина:
О, пречуден и бърз помощниче, Христов страдлец и чудотворец, велик сред мъчениците Мина! Ето, както виждаш, ние със сълзи прибягваме към тебе, горещ ходатай за нас пред Бога, целуваме иконата ти с вяра и любов, и чрез тебе умоляваме Бога, Който е дивен в Своите светии! Погледни милостиво на нашите въздишки, досточудни, и изпълни всички богоугодни просби на нас,които с любов те почитаме: изцели нашите болести,излекувай недъзите ни; ако е полезно за нас, намери изгубените от нас вещи,та да се утешим и да се усили вярата ни; ето, гледаме на твоя образ като на тебе самия, спомняме си подвига на твоето страдание и вярваме,че в тоя миг се молиш на Бога за нас, многогрешните, стоиш заедно с нас в тоя храм и чуваш всички наши умилени просби, които отправяме към тебе.

Затова без съмнение вярваме, с надежда се помазваме с елей от твоята икона, и според вярата си получаваме изобилна благодат от Бога, поради което с веселие ти благодарим и те възхваляваме с тези думи:
Радвай се, великомъчениче Мùно, бърз помощниче на тия, които те обичат!
Молитва към Свети Мина
Ти, Свети великомъченико Мина, горещ наш защитник в скърбите и нещастията ни, който предпочете небесното войнство повече от земното, а честта, славата, богатството и временните удоволствия съумя да обърнеш в любов към Христа, изцери душевните и телесните болки на ….Запази ни здрави и непокварени …. (името), вразуми нас …. (името), които сме потънали в духовната бездна на завистта и користолюбието.
Запази душевна и телесна чистота на … (името), от всички плътски пожелания и страстни изкушения, защити ни от нашите видими и невидими врагове, които безпричинно ни притесняват и измъчват нашата смирена душа, прогони всякакво сатанинско и лукаво на врага действие и ни очисти от нечистите духове, които зловредно влияят на нашия ум.

Аз…. (името), сега смирено моля със сърце изпълнено с вяра, помогни на … (името) в тези нужди, в които се намира и изпълни тази смирена молба: скърбите и плача на твоите раби, които с вяра ти се молят обърни по- скоро в радост и всички запази от Божия гняв и от вечното наказание, защото твърдо сме уверени, че с Твоето ходатайство и с Твоята силна помощ ще бъдем спасени и избавени от всякаква скръб, и беда, та да прославим чудния чрез твоите светии Христа Бога, който с благодатта и добросърдечието си ще ни дарува мирен, спокоен и безгрешен живот, за да го преминем благополучно, а в бъдещия – да застанем от дясната му страна на всичките светии на човеколюбието на безначалния Отец, Пресветия, Преблаг и Животворящ негов дух.
В Твое име и в името на Господа Бог, нашия Иисус Христа, Амин!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност
Next: Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.