Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската сватба, която стана известна в цял свят
  • Новини

Българската сватба, която стана известна в цял свят

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Българската сватба, която стана известна в цял свят

От няколко дни цял свят говори за една красива българка, избраника на сърцето й и невероятно зрелищната им сватба, каквато до момента никога не е правена в България, съобщава Struma.bg. Това стана, след като екип на лондонската информационна агенция „Ройтерс” отрази на 1 и 2 януари пищното двудневно тържество в гърменското с.

Рибново и разпространи снимките от свещения съюз на Кимиле Авдикова и Къдри Кичуков.

24-годишната красавица работи като медицинска сестра в селското училище, а съпругът й е строителен работник в София. И двамата са от Рибново, познават се от деца, а миналата година Кимиле получила не едно, а две предложения за женитба от любимия. Първото било насаме, а второто – пред цялото село.
„Признавам, че ми се насълзиха очите, когато ми предложи пред съселяните ни“, казва Кимиле. Това станало в края на декември в салона на селото, на първия ден от годежа. За този ден Кимиле облякла официалната си традиционна носия, която е феерия от цветове, комбинирана с елегантни бели сватбени обувки. След като паднал на колене пред нея и поискал ръката й, а тя му казала „да“, Къдри й подарил кутия с бели и червени рози с изписани имената им и „Честит годеж“.
Много по-сериозна била подготовката за самата сватба и тя започнала още предишната есен. „Избрахме 1 и 2 януари, за да могат да присъстват и роднините ни, много от които си бяха дошли за Нова година от Англия, Германия и Испания, където работят“, обяснява датата на сватбата Кимиле.

 

Затова подходила много отговорно – първо намерила 4 нейни приятелки от Рибново и още десетина от съседното с. Лъжница, които трябвало да я придружат на сватбата, поръчали си еднакви червени шалвари и елегантни бели блузи с мъниста, след което цял месец репетирали – как да се движат с нея, докато я водят към Къдри, как да се хванат на хоро под запалени факли, какво да правят, докато тя танцува първия блус в прегръдките на любимия, коя да й донесе стола – разбира се, червен, на който да седне, докато друга нейна приятелка й рисува с къна ноктите на ръцете…
Вечерта преди първия сватбен ден, който се организирал от родителите на Къдри, нейни роднини изрисували лицето й с бял крем, червена къна и пайети, които тук наричат пулове. Вместо с бял воал я забулили с червено було, украсено с гирлянди.

Процедурата по превъплъщението й в гелина продължила час и половина. На следващия ден, вече с измито лице и затворени очи, Кимиле била отведена до дома на съпруга си, съпроводена от местни музиканти с традиционни зурни и тъпани.

 

После дошъл и любимият й момент – появата в селото с приказната червена рокля, заобиколена от облечените с червени потури девойки, които я предали на съпруга й.

 

На втория ден сватбата се организирала от нейните родители и тези от рибновалии, които не били на угощението първата вечер, дошли сега като гости на сем. Авдикови. И двете семейства се спрели на стандартното меню за почерпка на гостите в този край – пилешки пържоли с ориз и гъби, и пастички.
И през двата дни пред дома на булката, на изградено 6-метрово скеле, бил прострян нейният чеиз, който майка й приготвяла още откакто била дете. По време на цялата церемония цветните покривала за легла, килими, мебели останали на показ, за да види цялото село какво ще занесе Кимиле в дома на съпруга си.

 

Самите подаръци, които младите получили за сватбата, пък били толкова много, че до 7 януари Кимиле не бе успяла да ги отвори всичките. „Има много красиви сервизи, чинии, скара, машинка за палачинки и доста бебешки принадлежности“, описа тя съдържанието на част от кутиите, които вече бе разопаковала. По отношение на бебешките дрешки Кимиле бе категорична, че ще й влязат в употреба – с Къдри планирали да имат поне 2-3 дечица.

 

 

Седмица след сватбата Кимиле живее сама в дома на съпруга си, защото родителите му си построили друга къща и оставили младите да градят самостоятелно семейния си живот. За сватбата тя си взела един месец отпуска, а Къдри минал на миналогодишния си режим 1-2 седмици работа в София, след което се връща за няколко дни в Рибново – и пак обратно. Предложил й да я вземе и в София и да се устроят там, но тя отказала. „Струва ми се голяма лудница този град, тук, в Рибново, много повече ми харесва, имам и хубава работа“, обяснява младата булка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
Next: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.