Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
  • Новини

2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
detezasginalowyada.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Двегодишно момче се удави в басейн на вила, докато майка му модел купонясваше с приятели за фотосесия вътре.

26-годишната Вияда Понтауи и съпругът й фотограф заведоха малкото си дете Чаванакон Ханчароенпанна в къщата в Патая, Тайланд, на Свети Валентин.

Смята се, че няколко други възрастни модели също са присъствали на партито и си правили фотосесия за възрастни.

 

Вияда, чийто прякор е „Сода“, позира пред басейна с черно бикини, разголена върху масата за снукър, пише „Мирър“.

Малчуганът, заедно с по-малкия си брат и още едно дете се пръскали в басейна.

Във вилата е имало парти с гости, които яли скариди на скара и пили уиски.
Чаванакон щеше да стане на три годинки само след два дни.

 

Майка му редовно участвала в снимки за възрастни и други платформи за възрастни, където таксува последователи.
Не е известно дали е била съблечена или е изпълнявала материали за възрастни в момента, когато момчето се е удавило.

Бащата на малкия Чаванакон го чул да се мъчи във водата и в 22 часа е извикана спешна помощ.

Медиците пристигнаха и направили сърдечен масаж на момчето. Той беше откаран в болница, където по-късно беше обявен за мъртъв.

Съсипаната Вияда каза: „Сърцето ми е разбито. Не искам да живея повече. Моля се да върна сина си жив.“

 

Бащата на момчето Понгрит Ханчароенпана каза на пристигналите на местопроизшествието парамедици, че той и съпругата му са „работили“, когато е станал инцидентът.

Говорейки във видеото от местопроизшествието, той каза: „Работех, когато се случи“.

„Тогава чух звука от водата и видях момчето ми в басейна. Той се задавяше, затова скочих да му помогна, но беше твърде късно.“

Говорител на спасителната служба Sawang Boriboon Thammasathan каза, че са получили сигнал за удавено дете, в критично състояние в къща с басейн в луксозния район Пратумнак в град Патая.

Допълниха: „На местопроизшествието бащата и майката пренесоха тялото на двегодишно момче и поискаха помощ на входа на вилата.
„Спасителите се опитаха да помогнат и направиха сърдечен масаж на сърцето, за да се опитат да спасят живота му.

„Баща му и майка му плачеха, полицаите спешно транспортираха детето в болницата.
„Първоначално медицинският екип оказа най-добрата помощ, но не успя да спаси живота на детето.
Персоналът предупреди родителите да наблюдават внимателно децата си, когато ги водят на посещение с басейни, за да предотвратят инциденти.

Полицията не е започнала разследване по случая все още.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мъж от Родопите печели по 37 000лв за 1 килограм от производство и продажба на най-скъпата подправка
Next: Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.