Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета
  • Новини

Дони затвори устите хейтърите си: Вече приличам на 90-годишен и ще отлетя към вечните ловни полета

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
donynetititi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

След дълго мълчание по въпроса защо изглежда толкова слаб и дали има здравословно проблеми Дони реши да отговори на притеснените си фенове, а и на хейтърите си с ироничен пост във фейсбук, илюстриран със своя морска снимка, заснета от любимите му скалисти местности край бургаското село Варвара.

„Заглавия в “пресата”: “Какво става с Дони”, “Дони е плашещ”, “Дони не прилича на 50, а на 70-годишен” и т.н. След като се събудих и отново сериозно се изплаших от вида си, мисля да заведа дело срещу себе си, а после да си лея не куршум, а направо снаряд. Единствено ме успокоява, че вече приличам даже на 90-годишен и скоро ще отлетя към вечните ловни полета„, написа с чувство за хумор певецът и актьор.

Под поста му има десетки коментари, предимно от дами, които го хвалят, че изглежда страхотно и го съветват изобщо да не обръща внимание на коментарите по свой адрес. А иначе цяло лято музикантът публикуваше в социалните мрежи семейни снимки от дългата морска ваканция, която прекара във Варвара с половинката си Нети и с дъщеря им Лилия.

„Трудно е да се постигне такова ниво на духа и тялото. А които не се интересуват от здравословен начин на живот и медитация да не драскат небивалици! Чувството за вътрешен мир е важно“, пише позната на Дони.
„В супер форма си, Дони! Ти си прекрасен и имахме честта да се насладим и на невероятния ти актьорски талант в „Аладин“. Твоите песни са любими на дъщеря ни (8 г.) и на нас. Да си толкова години интересен и търсен артист е огромно постижение, така че нека пишат, а ти продължавай да твориш“, продължават коментарите в този дух.

„Дай Боже, всеки на 50 да има такова чисто и хубаво тяло. А, пък точно на тази снимка си гадже та дрънка. Гадже Слънце“, радва се на музиканта негова почитателка.
Има обаче и фенове, които отбелязват, че Дони е прекалено слаб. „Абе, слабичък си, но какво от това. Прекрасен си. По-добре слабичък, отколкото дебел! Ти си най-щастливият човек!“, пише друга позната на изпълнителя на „Мармалад“.

„Много добре изглеждате и двамата с Нети! Всеки знае, че да си слаб е най-хубавото нещо! Щом и ти се чувстваш прекрасно, от това по хубаво няма! Изобщо не си плашещ, а те, хората, говореха и като беше пълен! Сигурна съм! Аз ви желая да сте здрави, да продължавате да творите, прекрасни, уникални и мелодични песнички, които ние си тананикаме на работа“, хвалят артистичната двойка потребители на фейсбук.
„Изглеждате фантастично и достойно за възхищение и двамата с Нети! На светлинни години сте от долнопробните драсканици на пресата“, обобщава друг почитател на Дони и Нети.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Работя като чистачка в Испания и взимам 10 евро на час. Защо да се прибирам в България
Next: Живеейки в Америка 12 години, научих, че това, което се излъчва по телевизиите в България, е една много малка част от самата действителност

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.