Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито
  • Новини

България търси талант удари дъното с подбора на участници и поведението на журито

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
gtltalt.jpg

Епизодът на „България търси талант“, който бе излъчен снощи отнесе много критики от зрителите. Хората останаха дълбоко възмутени от отношението и подигравките на членове на журито с хора, които явно имат психични проблеми. На сцената се представиха двама участници, които са минали през подбора на екипа на предаването и незнайно с каква цел са допуснати до сцената.

Да пускате хора, за да им се подигравате е страшно тъпо и изобщо не е забавно!!!!

Точно това написах по-горе. Грозно е да се подиграват, въобще не трябва да се допускат до участие хора само, за да ги направите за смях.

Предвид,че масово изпълнителите влизат да четат коментарите е много грубо да им слагате етикети.

Голям прас,че не се получило…може пък да излезе нещо в бъдеще

Изобщо не ми беше смешно, напротив ! Ужасно отношение от страна на журито, направо ми паднаха в очите!

 

 

Отношението на журито и особено на жените в него е отвратително.

Не може така да се подиграват на хората каквито и да са те.Срамувам се от държанието им. Мисля,че преди всичко трябва да сме хора.Това ,че те се имат за много талантливи и успешни не значи че имат право да се подиграват и да унижават когото е да било.До тук беше интересът ми към предаването. Грозно,много грозно!

Не ги пускайте такива хора на сцената не виждате ли,чее излагащо се те хората се скъсват от смях да им се подиграват такива са само некви грешки на природата пфффффф дето се мислят за нещо пък всъщност едно ГОЛЯМО НИЩО ИЗЛАГАЦИЯ ДО ЕНТА СТЕПЕН!!!!

Журито особено отнесе много критики с поведението си при появата на някои от участниците.

Това “ жури“ да оценява участниците ли е или да ги осмива??? Кантарджиев ептем си няма и грам идея какво прави там и само се излага, Катето се хили постоянно като подивяла, тази другата не я и знам, а пък онези Даниел и Александър няма да ги коментирам.

Публиката се оказа много по интелигентна от журито! Това е шоу, забавление. Журито се държи абсолютно неадекватно , Цитиридис може да е забавен , явно само когато чете сценарий, професора и за него си мислех, че е по широко скроен човек. На този Любо можеше да му се спестят подигравките, щом като изобщо са го допуснали до шоуто. Не биваше да му се подиграват. Трябваше да е приятно, трябваше да е шоу, трябваше момчето да си тръгне с усмивка. Чудя се, какво спечелиха, като го насолиха така и защо изобщо са го допуснали..за да се подиграят ли, какво???

 

Не са смешни участниците , смешни стават журито и хората , които позволяват такива хора , които имат някакви умствени проблеми да се качат на сцената
с цел подигравка и както казват хората „шоу да става“.

Това предаване трябва да бъде с друго име „България търси Психопат“ или „България търси човек на когото да му се подиграва цяла България, барабар с Журито“… Изключително унижение и подигравка към българите….

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кали не си замълча: За мен мъж, който не печели добре, е търтей
Next: Зрители изригнаха срещу Ергенът: Кифлоч до дупка! Ужасно нахални и самонадеяни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.