Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!
  • Новини

Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
jukraiinniaa.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Лидерите на двете „сепаратистки републики“ в Украйна – Донецк и Луганск, призоваха руския президент Владимир Путин да ги признае за независими. В два адреса към президента те паралелно се обърнаха към него с молба за това.

Това се случва в контекста на свиканото днес извънредно заседание на Съвета по сигурност на Русия, което се проведе преди минути в Кремъл.

Миналата седмица, на 15 февруари, когато от Запада бе обявено, че на следващия ден Русия ще нахлуе в Украйна за пореден път, изненадващо Путин оттегли голяма част от струпаните в южната част на страната войници. В същото време обаче „Дума“ призова президента да обяви регионите за независими, с което въведе смут в западното разузнаване и създаде впечатление за „хаос“ в политическия елит на Русия. Това обаче съвсем не е така.

По-рано днес излезе информация, че през деня е имало престрелка между войници на Русия и Украйна и то на територията на първата, при която са били убити петима украинци и унищожени две бронирани машини. Сега новината е, че един от войниците, навлезли по неизвестни към момента причини в границите на Русия, е бил заловен, а това дава достатъчно доказателство пред Кремлин за намеренията на Украйна и НАТО.

През уикенда пък започна масова евакуация от двата региона Донецк и Луганск, която бе наредена от техните де-факто лидери – Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Донбас в момента е в извънредно положение, а вероятността напрежението да ескалира до края на днешния ден изглежда повече от голяма. Нещо повече – според руските медии, след извънредното заседание на Съвета за сигурност в Москва, пред Путин е бил поставен директно въпросът двете републики да бъдат присъединени към Русия. Такова решение пък би било достатъчно основание пред западните „партньори“, както обича да се изразява самият президент, да предприемат действия в защита на „териториалната цялост“ на Украйна. Какви точно ще са те и дали ще доведат до война е въпрос, който към момента остава без отговор.

Всичко това се случва и в контекста на срещата между Путин и Макрон вчера, която привидно даде надежда, че няма да има повече ескалации и Минското споразумение ще бъде спазено. На този етап обаче това изглежда невъзможно. Владимир Путин пък около 17:20 ч. наше време обяви, че ще вземе решение дали двете републики ще станат част от Русия до края на деня.

Въпреки всичко, което се случва, от Москва настояват, че диалогът между Русия и Запада трябва да продължи, надявайки се все пак на мирно решение на ситуацията. Проблемът обаче е, че двете републики Донецк и Луганск вече осма година са част от Украйна само на хартия, на карта. Там населението е предимно руско и проблеми на етническа основа имаше още директно след „Евромайдана“ в началото на 2014 г.

Политическите коментари и позиции по света в момента „валят“. Консенсусът е очакван сред западните лидери – Русия трябва да „спре агресията“ и да се откаже от защитата на своите интереси. Това, разбира се, се случва в контекста на ненужната експанзия на НАТО към Украйна – нещо, което нарушава ратифицираните от САЩ и Русия още по времето на СССР договори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: През 70-те България е била най-близо до развитите западни държави
Next: Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.