Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
  • Новини

Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
ukqllqitqi.jpg

Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. Това заяви в ексклузивно интервю за „Събуди се“ по Нова Юлия Тимошенко, бивш премиер на Украйна и депутат във Върховната рада.

Тимошенко смята, че на България вече е поставен ултиматум от страна на руския президент.

„Вече са ви включили в списъка на страните, които застрашават империята на Путин да съществува и казаха, че вие не трябва да сте част на НАТО. Вече на вас самите определиха ултиматуми. Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. И тогава ще бъде твърде късно да се вдигнете“, заяви бившият украински премиер и призова българският народ „да убеди властта да ни помогне с оръжие“.

„Украйна трябва да победи. Ако Украйна падне, ще загуби целият свободен свят“, каза още Тимошенко. Според нея единственият начин да бъде прекратена войната е „само със сила“.

„Всяко евро, което днес се плаща за руски газ и нафта отива за това Кремъл да се въоръжава и да се води война с други страни. Трябва да затворим всички потоци, Европа трябва да намери алтернатива за руския газ и нафта. Путин може да спре само със сила“, заяви Юлия Тимошенко.

„След 24 февруари се промени не само моят живот, а и на всеки украинец. Има хуманитарна катастрофа, тук се осъществява геноцид“, заяви Тимошенко.

Бившият премиер на Украйна и настоящ депутат е в опозиция на сегашното правителство. Тя обаче е категорична че „в момента, в който у нас паднаха първите руски ракети, ние станахме не просто един екип, а всички украинци станахме едно семейство. Днес всички браня своята родна страна“.

Тимошенко се обърна към българския народ и заяви, че в Украйна не е имало териториална война и повод за инвазия от страна на Руската федерация.

„Единствената причина, поради която Кремъл се нахвърли срещу Украйна е, че Путин не признава, че има такъв народ като украинския и такава страна. Той смята, че ние принадлежим към Руската империя. Той ни отне правото на свобода“, каза Тимошенко.

По думите й в Русия си мечтаят да се върне към състава си от 1997 г.

„Това означава, че Путин иска да се разпорежда на цяла Европа. И ще поиска НАТО изобщо да не съществува на нашия континент“, обясни депутатът. „Такива ултиматуми на мирни страни през 21 век са недопустими“, категорична е тя.

„Крайната цел на Путин е да превземе цяла Украйна“, смята Тимошенко. Тя отбеляза, че макар украинският народ да иска преговорите с Русия да завършат мирно, има неща, с които те няма да се примирят.

„Няма да приемем нарушаване на териториалната ни цялост, няма да приемем окупация на нашите територии, няма да приемем диктатор, който иска да намалим армията си“, обясни Тимошенко и допълни, че Украйна вярва в силата на своята армия и в подкрепата на свободния свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите няма да ги върнат. Ето кои са 4-те жертви на мелето край Перник
Next: БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.