Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
  • Новини

Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
ukqllqitqi.jpg

Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. Това заяви в ексклузивно интервю за „Събуди се“ по Нова Юлия Тимошенко, бивш премиер на Украйна и депутат във Върховната рада.

Тимошенко смята, че на България вече е поставен ултиматум от страна на руския президент.

„Вече са ви включили в списъка на страните, които застрашават империята на Путин да съществува и казаха, че вие не трябва да сте част на НАТО. Вече на вас самите определиха ултиматуми. Ако свободният свят не защити Украйна, вие ще бъдете следващите. И тогава ще бъде твърде късно да се вдигнете“, заяви бившият украински премиер и призова българският народ „да убеди властта да ни помогне с оръжие“.

„Украйна трябва да победи. Ако Украйна падне, ще загуби целият свободен свят“, каза още Тимошенко. Според нея единственият начин да бъде прекратена войната е „само със сила“.

„Всяко евро, което днес се плаща за руски газ и нафта отива за това Кремъл да се въоръжава и да се води война с други страни. Трябва да затворим всички потоци, Европа трябва да намери алтернатива за руския газ и нафта. Путин може да спре само със сила“, заяви Юлия Тимошенко.

„След 24 февруари се промени не само моят живот, а и на всеки украинец. Има хуманитарна катастрофа, тук се осъществява геноцид“, заяви Тимошенко.

Бившият премиер на Украйна и настоящ депутат е в опозиция на сегашното правителство. Тя обаче е категорична че „в момента, в който у нас паднаха първите руски ракети, ние станахме не просто един екип, а всички украинци станахме едно семейство. Днес всички браня своята родна страна“.

Тимошенко се обърна към българския народ и заяви, че в Украйна не е имало териториална война и повод за инвазия от страна на Руската федерация.

„Единствената причина, поради която Кремъл се нахвърли срещу Украйна е, че Путин не признава, че има такъв народ като украинския и такава страна. Той смята, че ние принадлежим към Руската империя. Той ни отне правото на свобода“, каза Тимошенко.

По думите й в Русия си мечтаят да се върне към състава си от 1997 г.

„Това означава, че Путин иска да се разпорежда на цяла Европа. И ще поиска НАТО изобщо да не съществува на нашия континент“, обясни депутатът. „Такива ултиматуми на мирни страни през 21 век са недопустими“, категорична е тя.

„Крайната цел на Путин е да превземе цяла Украйна“, смята Тимошенко. Тя отбеляза, че макар украинският народ да иска преговорите с Русия да завършат мирно, има неща, с които те няма да се примирят.

„Няма да приемем нарушаване на териториалната ни цялост, няма да приемем окупация на нашите територии, няма да приемем диктатор, който иска да намалим армията си“, обясни Тимошенко и допълни, че Украйна вярва в силата на своята армия и в подкрепата на свободния свят.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сълзите няма да ги върнат. Ето кои са 4-те жертви на мелето край Перник
Next: БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.