Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот
  • Новини

Позорната фантастична четворка на Путин. Кирил Петков получи най-жестокия шамар в своя живот

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
iltiatiaitana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Италианската медия Formiche сложи премиера Кирил Петков в “новата фантастична четворка на Путин”.

Другите политически лидери попаднали в позорния списък са сръбският президент Александър Вучич, унгарският премиер Виктор Орбан и премиерът на Словакия Едуард Хегер.

“Имаше едно време фантастичната четворка. Те все още са там, но имат друго име. Руската война в Украйна променя облика на Източна Европа. Унгария, Чехия, Полша и Словакия, които в продължение на тридесет години бяха стълбовете на Вишеградската група, сега вървят по свой път. На тяхно място се формира друга група.

Линията на разлома се нарича Владимир Путин. Войната на Русия в Украйна разединява Вишеградската група, а неутралитетът и разногласията дърпат конците на Орбан и Вучич в Унгария и Сърбия. С България и Словакия в Източна Европа се появява новият проруски конгломерат, от който Путин се нуждаеше”, пише в италианското издание.

Според статията пред лицето на агресията има хора, които са се отказали от старите си симпатии към Кремъл, и такива, които ги потвърждават пред своите съюзници и избиратели.

Изданието твърди, че Унгария и Сърбия са “истинските европейски бастиони на Путин”, затвърдени от все по-ясното лично и политическо разбирателство между Орбан и Вучич, и че “към екипа им се приближават още две държави от региона: България и Словакия”. Според статията във Formiche войната в Украйна се е “превърнала в земетресение за правителството на либерала Кирил Петков”.

“В края на февруари министър-председателят трябваше да уволни министъра на отбраната, който отказа да говори за руска “инвазия”. Месец по-късно Петков продължава да е на косъм – гласува в подкрепа на санкциите на ЕС, но се противопостави на изпращането на оръжия на Киев и на забраната за внос на енергия от Москва.

Сега той се колебае по другия ключов въпрос в сблъсъка между ЕС и Русия – дали да се поддаде на изнудваческото искане на Путин да плаща за вноса на газ в рубли. Повечето страни от ЕС вече отговориха с “Не, благодаря”, а в София цари двоумене”, пише Formiche.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Забавят, но не забравят: ГЕРБ отвръща на удара, ловък ход срещу Кирил Петков и Бойко Рашков
Next: Полицейска стоп палка в Сандански: Пияна млада украинка язди лъскава резачка, няма да повярвате коя се оказа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.