Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
  • Новини

В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
rsurisrisiriq.jpg

Русия е изправена пред най-тежката ситуация за нея от три десетилетия заради безпрецедентните западни санкции, но чуждестранните опити за изолирането й от световната икономика ще се провалят, заяви днес руският министър-председател Михаил Мишустин, цитиран от Ройтерс.

Западните държави все повече разширяват своите икономически санкции срещу Русия, опитвайки се да я накарат да спре своите военни действия в Украйна и да изтегли войските си.

„Без съмнение сегашната ситуация може да бъде определена като най-трудната за Русия от три десетилетия“, каза Мишустин пред Държавната дума. „Подобни санкции не са били прилагани даже в най-мрачните времена на Студената война“, заяви той.

Преди наложените напоследък санкции Русия планираше бюджетен излишък от 1,3 трилиона рубли (17 милиарда долара) тази година, което се равнява на един процент от брутния вътрешен продукт.

Мишустин каза, че Русия ще похарчи всичко, което е спечелила тази година, за държавна помощ.

Досега правителството е обещало над един трилион рубли за антикризисна подкрепа за бизнеса, за социални плащания и за семействата с деца.

Русия въведе капиталов контрол в отговор на санкциите, с което направи почти невъзможно чуждестранните инвеститори да продават своите активи, ако решат да се изтеглят от страната.

„Ако трябва да напуснете, производството би трябвало да продължи, тъй като осигурява работни места. Нашите граждани работят там“, заяви премиерът.

Правителството намеква, че може да национализира активи на западни инвеститори, които решат да напуснат.

„Нашата финансова система – жизнената сила на цялата икономика, устоява“, заяви той. „Фондовият пазар и рублата се стабилизират. Съмнявам се, че някоя друга страна щеше да издържи това. Ние издържахме“, каза Мишустин.

Противниците на Русия се опитват да я ударят със санкции, да забранят всичко руско – култура, спорт, език, но е невъзможно да бъде зачеркната една седма от сухоземната територия на света, заяви Мишустин, цитиран от ТАСС.

„Ако предишните ограничения бяха насочени срещу конкретни представители на властите или компании, то сега, както се казва, маските паднаха. Целта на санкциите е да бъдат ударени всички граждани, даже най-уязвимите“, каза той.

По думите му противниците на Русия се опитват да лишат руснаците от възможността да купуват обикновени стоки, да ограничат достъпа им до услуги.

„Както каза нашият президент (Владимир Путин), опитват се просто да „зачеркнат“ Русия. Да „забранят“ нашата култура, спорт, език – всичко руско“, заяви Мишустин.

„Възможно е, разбира се, да бъде заличено името на нашата страна върху картата, върху глобуса, но е невъзможно да бъде закрита една седма от сушата. Русия е била, е и ще бъде“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната
Next: Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.