Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов шашна всички- иска тест за наркотици
  • Новини

Борисов шашна всички- иска тест за наркотици

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
bobirsosbirseri.jpg

Лидерът на ГЕБР избухна с култови бисери за дрогата и за пернишките боеве.

Шмъркат и се бият, колят и квичат. Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов описа министрите от кабинета „Петков“.

Само в едно са по-добри от нас – кражбата! Крадат от всичко, заяви бившият премиер.

Те са безкруполни, жестоки, подли, добави той.

„Асен Василев пита как можело избран от народа премиер да бъде тричан от опозицията. Как си позволявате да говорите от трибуната на парламента за нас?! Сега ви се връща – с вашите камъни по вашите глави“, заяви в Хасково бившият Борисов.

„Вие излъчихте просто Наско. Да ви пожелая и аз един щастлив ден и да влезе някой да направи тест за наркотици на управляващите и опозицията, защото когато шмъркаш, и се биеш, и се гонят, и квичат, и се ритат истински, но понеже има изключителен медиен комфорт, това все едно не съществува“, добави той, коментирайки скандалното видео на министъра на културата Атанас Атанасов.

Любен Дилов им каза „Като има бой, включете ни и нас!, добави Борисов.

Борисов говори и за боевете, които се разиграват в Министерския съвет (МС) с виц:
„В Перник в една дискотека минали едни като нашите и гледат бият се и ги питат: „Извинете, това частен бой ли е или и ние може да се включим“. Та така – и ние от ГЕРБ питаме дали може да се включим в боя“.

Залата избухна в смях.

Държат се точно като мутри, допълни бившият премиер.

„Клипът с министърът на културата е падение. Това е подигравка с управлението на държавата. Как да сравниш Вежди Рашидов с един просто Наско и това да е промяната!? Аз обаче ще ви кажа какво ще ви донесе тя – народът обеднява. Петков сутринта каза, че няма да се вдига цената на тока, но следобед КЕВР я повиши с 30%. Вие сами ще го усетите в края на месеца и не е нужно някой да ви го обяснява“, добави той.

„Никога не съм имал къща извън Банкя. Нито е имало чекмеджета, нито злато, нито пари, но целият този комплект, финансиран от мутрите, ги доведе до властта. Какво стана с фискалния резерв? Замина… Искат да направят нещо. Да вкарат парите в две фамилии. След това да го продадат, да вземат комисионната и да бягат. Просто и елементарно е. Грабят ви“, заяви Борисов.

„Вчера управляващата коалиция в лицето на Тошко Йорданов в бТВ лично го слушах, понеже чаках Томислав да гледам да ми достави радост на душата. Вчера щастлив петък – цял ден гледах Йорданов и Дончев. Тошко каза, че премиерът убеждава Еврокомисията, че юни ще вдигнем ветото за Република Северна Македония“, каза той.

„Сутринта Румен Радев избухна: „Защо правихме КСНС – там не се ли обединихме всички партии за договора за добросъседство“. Това го казва той, а не аз“, добави бившият премиер.

„В щастливата събота Ива Митева, която като Цвета Караянчева е гордостта на два парламента, каза, че премиерът е предложил на кандидатът за шеф на БНБ Каримански пост далече от България. Щял да бъде представител в Световната банка. Как ще ходи там този, за който Слави Трифонов написа, че е корумпиран? Като мутрата на държавата (б.а. Кирил Петков) го притиска. Митева говори за непрестанни обаждания, за да се откаже Каримански“, добави той.

„Значи или „ще те смажеме“, или „ще отидеш на гурбет“ и да освободи място на Гюров“, коментира Борисов.

„Аз и Гюров го гледах, като каза за председателя на БНБ Митко Радев, който е изключителен човек и много трудно го намерихме и доведохме в България, че видите ли той бил виновен, че не контролирал носенето на чували и ЕБВР. Г-н Гюров, като кандидатстваш за такъв пост, чети! Във Франкфурт е централата на банката, е ние сме част от нея. Тя има контролни механизми, които наблюдават България. Ти обвиняваш техният банков надзор, че са калпави ли?“, попита лидерът на ГЕРБ.

„Забравете за еврозона! Приключи всичко“, добави той.

„Сега Гроздан Караджов се гърчи и казва „ами аз не мога, нямам възлагане“. Ами като не можеш, дай си оставката и си отивай! Защото заради Киро, Асен и това, че не пускат на МРРБ парите да ремонтират, си отиват хора. Това са убийци. Благодарение на игричките им загиват хора по пътищата и вие услужливо не искате да го кажете“, заяви Борисов.

„Тракия“ е в безобразно състояние, а „Марица“ е в мръсотия и не знам като минават оттам турците какво си мислят за нас. Една година не е чистена и не е пипана“, добави той.

„Излъганите българи казваха „леле, майко, давай да гласувам“. Е на ви сега – един метър магистрала не са направили, една лъжица асфалт не са изсипали цяла година“, коментира бившият министър-председател.

„Уважаеми, българи, милиарди прибират, ще раздържавят това, което ви е най-ценно и носи приходи. Ще ви оставят на някой след това да опъва каиша, но няма да сме ние. Или веднага, или Румен Радев да си носи отговорност за тези, които доведе!“, добави той.

„Не ви ли стана интересно как Асен Василев за пореден понеделник тегли по половин милиард, но този път му казаха, че може да вземе 450 милиона. Вече и банките не искат да дават. Вечерта се отказаха. Ако аз имах такъв министър, до вечерта щеше да си е заминал. Това е отговорност“, заяви Борисов.

„Те са големи артисти. И аз не съм лош, но … Кирил Петков със страхотно състрадание излезе и вика „милиард и 200 млн. даваме да купим жито, за да осигурим хляба … и на жена му козунака … за всяка трапеза“. Отидохте ли да видите дали и едно кило са взели? Не могат да приберат комисионните, изтормозиха фирмите, защото не им дават да изнасят. Мутрите им платиха за протестите и сега управляват“, добави той.

„Трябва да се остават да се сринат докрай, защото имат много могъщи покровители, пари на олигарси. Вече хазната е празна. Оставихме много пари и двете служебни правителства на Румен Радев лесно работеха. Сега нека направи служебно правителство с 4 млрд. лева фискален резерв и на таваните на дълговете! Да видим колко ще е успешно! В момента всичко минава през президента. Той носи отговорност за всичко, което се случва“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

„Желая ви щастлива събота, щастлив 1 май и ще я докараме накрая до 9 септември!“, пошегува се той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако искат да ме сменят! Корнелия Нинова се опълчи на правителството и Кирил Петков
Next: Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.