Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП
  • Новини

Кирил Петков се побърка заради ДБ и БСП

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
ddbbbkbirirlrl.jpg

Министър-председателят Кирил Петков излезе с пост във Фейсбук, свързан с политическата обстановка в страната.

Вижте анализа на премиера:

След година на политическа нестабилност и 2 неуспешни опита за съставяне на кабинети, сме изправени пред необходимостта да работим в сложна четворна коалиция. Това беше решението на българските избиратели.

По темата за изпращане на военно-техническа помощ за Украйна, от една страна имаме БСП, за които пращането на такава помощ е червена линия, която не могат да си позволят да прекрачат.

От другата страна, имаме ДБ с червената линия, че България е изправена пред исторически момент и трябва директно да изпраща въоръжение в Украйна.

Къде сме ние:

– В момента България оказва помощ на над 90 000 украински жени и деца, които са принудени да напуснат своите домове и близки заради Руския агресор;

– В момента България помага на Украйна с хуманитарна помощ;

– Българското правителство изпрати всички количества каски и жилетки за защита на украинското население, свободно налични в нашите запаси;

– От самото начало България е силен глас за Украйна в Брюксел и пред международния наказателен съд в Хага;

И тук сме изправени пред избора дали искаме в този момент да минем през червените линии на един от двамата коалиционни партньори.

Едновременно с това, в момента има 1 български кораб в руски ръце, и 1 български кораб – в украински. С български граждани на борда. Това са български животи.

– Ако искаме да проведем успешно спасителна операция за нашите съграждани, трябва да имаме единна позиция.

– Ако искаме да продължим да оказваме хуманитарна помощ и да разширяваме своята подкрепа за Украйна, трябва да имаме единна позиция и възможност за взимане на отговорни управленски решения.

– Ако искаме да дадем стабилност на всеки българин в условията на криза, трябва да имаме единна позиция.

Време е да загърбим политическото говорене, време е да спрем да говорим за червени линии и да поставяме ултиматуми, които ползват само една политическа сила.

Най-големият интерес на България в този момент е да има отговорни и координирани действия на управляващата коалиция. В най-голям интерес за Украйна е да има стабилна България.

Осъзнаваме тежестта на историческия момент, но от ПП вярваме, че трябва да взимаме отговорните решения дори когато същите са несъвместими с политическия ПР и полезно говорено. За нас е важно в тази сложна четворна коалиция да бъдем източник на стабилност за България, като едновременно с това се грижим за живота на нашите съграждани, независимо в кое кътче на света се намират.

ПП ще продължи да бъде конструктивният и отговорен политически партньор. В настоящия момент ПП ще води активна политика за диалог между БСП и ДБ, за да се обединим около единна позиция.

Защото съединението прави силата, а не разделението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов изсипа тоталната политическа бомба преди дългия уикенд: България изнася оръжие за Украйна
Next: Какво се случва у нас: Тежък украински товарен самолет се приземи в България, но какво превозва!?

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.