Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха
  • Новини

Лечителят Георги Петков: Когато има вяра, силите лекуват – сакати са прохождали, а три неми деца проговориха

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
lecieiiciihh.jpg

Когато има вяра, силите лекуват този човек и стават чудеса – аз съм само „маша” в Божиите ръце
Лечителят Георги Петков е от Горна Оряховица.
Излекувал е стотици хора,като всяка година пътува до силни енергийни места в нашата страна.

Именно там, чрез специални мантри и молитви, благодарение на своята дарба успява да помогне на страдащите.
Как се случва всичко това, вижте в интервюто с лечителя и ясновидец Георги Петков.
Лечителят бай Димо: просто смесете тези три съставки и ще бъдете здрави непрекъснато

– Г-н Петков, как и кога открихте у себе си дарбата да помагате на болните и страдащите?
– Може би вече почти 25 години се опитвам да помагам, да лекувам, но веднага казвам, че всичко това е заложено Свише, което впоследствие се отключва. Няма нищо случайно, неслучайно ми се даде да посетя и Божи гроб. На хората може да им се стори невероятно, но на мен постоянно ми се явяваше Исус Христос, а именно на Божи гроб отгоре ми се каза: “Сега ти отваряме седмата врата, това е вратата на мъдростта и познанието”.
Там получих първия лъч за България, пак казвам – беше невероятно, няма да се впускам в подробности, тъй като е трудно да бъде осъзнато. И ми се каза, че когато получа 3-те лъча, тогава България ще тръгне напред.

Вторият лъч го получих на Мадарския конник. И вече Господ решава кога, къде, как, коя година ще получа третия лъч.
– Как лекувате болните? Доколкото ми стана ясно, това може да се случи само на свято място, така ли?
– Така е, на свято място се случват нещата, като за мен най-силна енергия засега се получава на Кръстова гора. Има и други такива места в България, които посещавам с групи или индивидуално с болни хора. Господ ми даде 12 ангелски езика, това са езици на иврит, които са ми спуснати Свише. На тези езици започвам да пея мантри. Вижте, не аз, Светият дух лекува хората. Аз съм просто маша в Божиите ръце. Първо произнасям молитви, след това започвам да пея тези мантри.

Така вдигам вибрациите на много високо ниво, Светиите слизат и ето така лекувам болните. Това е много силна Божествена енергия. Много чудеса се случиха, може да изглежда невероятно, но е факт.
Аз постоянно ходя и помагам, с много тежки случаи се справих. Всичко, пак казвам, е по Божие усмотрение. Но не всичко зависи от мен и от волята Божия.
Много е важно човек да има вяра. Има ли вяра, чудесата се случват, няма ли – не става. Когато има вяра, силите лекуват този човек и стават чудеса. Сакати са прохождали. Аз имам излекувани над 500 човека.

– Г-н Петков, може ли малко по-конкретно и достъпно да обясните как протича един сеанс при вас?

– Когато хората дойдат при мен, аз първо ги изчиствам. Минавам през параклиса “Св. Василий”, предоставили са ми три много силни молитви – Киприанови, Василеви и за Исус Христос. И след това започвам да пея мантрите, Светият дух слиза и ги изчиства, лекува ги. След това правя тези процедури на още две места. Всичко е мисъл и енергия, светиите знаят всяка наша мисъл, всяко наше действие се записва горе. Затова колкото повече добри дела правим на Земята, толкова по-здрави ще бъдем.

За съжаление, народът се е втурнал да прави пари, сякаш всичко се върти в един омагьосан кръг и затъва, затъва. Но като опре ножа до кокала, идват и плачат. Имал съм много тежки случаи. Има и такива, на които Господ не иска да помогне. Защото такъв човек през целия си живот е лъгал, мамил, вършил е престъпления дори. Имал съм такъв случай с млад мъж от София.

– Можете ли да посочите някои конкретни случаи на излекувани от вас хора?

– Последният такъв беше с едно момче Красимир от Велико Търново, болен от рак. Бог наистина го излекува, защото той ме следваше навсякъде, на всички енергийни, Божи места, където ходех. Може би споменах, в по-тежките случаи карам моите пациенти на Кръстова гора. Всякакви хора са идвали, в т.ч. и с магии, с бесове. Иначе, помогнах на позната за щитовидната жлеза, оправи се с 4 сеанса. След това на дъщеря й, която 3 години нямаше деца, всичко се оправи, след това и на снаха й пак по същата причина. Моята племенница се върна от Италия с огромна киста на яйчника. Заведох я на Чудотворната икона, направихме процедурите и на другия ден, след като се прибрахме, тя отиде на преглед при проф. Горчев в Плевен, където той установи, че всичко е изчистено, няма нищо останало от това образувание. Излекувах приятел с 2 инфаркта, когато след това го изследваха, се учудиха на изчистените му кръвоносни съдове. Човекът ходи, много е добре. Търсят ме хора и от чужбина. От Холандия, от Гърция идват, особено за децата си.

Диетолози изненадващо: Салатата „Цезар“ е изключително вредна

– Като споменахте децата, какви болести при тях най-лесно се повлияват?

– Нощно напикаване, тумори в главата, много други болести. Например три неми деца проговориха. Бог лекува всичко, това е истината, но е нужна вяра. За Бог няма неизлечими болести. А децата са най-чистите създания, те са цветята. И пак ще напомня – нужно е това лечение да се извършва на силно енергийни места, защото енергията минава и изчиства. Изчиства се негативната енергия и човек оздравява. В по-леките случаи водя хората в един параклис във Велико Търново, а с по-тежките мога да се справя на Кръстова гора най-вече.

– Доколкото разбрах, вие нямате цена на услугите си…

– Да, така е. Господ казва: “Пари няма да вземаш на хората. Кой каквото ти остави, това”.

Дори понякога има хора, които страдат, но нямат средства, тогава Господ ми казва: “Аз гладен и жаден няма да те оставя”.

И наистина трябва да вървим по този път, това е нашата мисия. А иначе, за пореден път ще го кажа. Ако няма вяра, и силите не искат да помогнат на даден човек. Той не се е обърнал към Господ, няма как да стане. Затова казвам, че ние, хората, трябва да станем по-добри. Но, на първо място е прошката и любовта. Това проповядват отгоре. Когато простиш, Господ поема този проблем, той наказва, не ние. От нас се иска да простим. А отгоре казват: “Трябва да бъдете като братя и сестри, да се обичате, да си помагате”. Това е пътят към новата епоха и съм сигурен, че тя настъпва. А тези, които не искат да се променят – бандити, крадци, мошеници, за тях Господ казва, че няма повече прераждане на тази земя.

– Искам да ви попитам дали можете да лекувате кармично обременени хора, вследствие на което са получили и тежки заболявания?

– По принцип на мен не ми позволяват да се намесвам в кармата. Ако Господ и светиите решат, тогава може да се опита. Ще посоча конкретен случай. Дойде жена от София, Красимира се казваше, болна от рак. Тогава тя беше в група, може би споменах, но пак да отбележа, че водя и групи от по 30-40 човека, а последно имах група от 80 души. И ние решихме да сложим тази Красимира да спи на леглото на Преподобна Стойна Когато обаче минах покрай нея и върнах времето назад, видях, даде ми се как прадядо й по време на Балканската война коли хора, заклал е много народ. Казах й това мое видение, тя потвърди, знаеше историята на рода си, знаеше за този прадядо. Оттам идваше наказанието за нея като тежка болест.

Въпреки това аз реших да опитам да помогна и на нея, да се помоля. Подготвих молитва и казах: “Господи, ако е волята твоя, аз нямам право да се намесвам в кармичното обременяване на Божия раб, моля те и т.н.”.

Направих й процедури. Това беше като едно кръщение за нея. Каквото можах, направих, но е много важно да насочиш даден човек, да му помогнеш положително и психически да се почувства добре. Повече не сме се виждали, не мога да кажа какво е станало с нея, дали е оздравяла. Само давам пример за кармично обременяване и за това как не може човек да избяга от него. В тази връзка искам да отбележа, че идват и много хора, на които са им повлияли негативно, или както се изразяваме, правили са им магии. Много такива хора са ме търсили, болни заради такова влияние. И на тях помагам, като по-тежките случаи ги водя на Кръстова гора.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: zdrave.to

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова изригна: Не сме подчинени нито на Германия, нито на Урсула
Next: Жена се изцери от смъртоносна болест след молитви пред чудодейната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир преди броени дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.