Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато някой ваш роднина почине, наследявате ли кредите му и задълженията към държавата
  • Новини

Когато някой ваш роднина почине, наследявате ли кредите му и задълженията към държавата

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
praopraprpa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Когато някой почине, най-вероятно има наследници по закон – деца, съпруг, братя и сестри, родители и т.н..

В качеството им на наследници те получават наследство от починалия.Наследството се формира от всички права и задължения, към момента на смъртта. Тоест, могат да се наследят имоти, пари, автомобили, но и задължения.

Тези задължения могат да бъдат както към физически лица (заеми и др.), така и към банки.
Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина. Още повече се усложнява положението към настоящият момент, когато значителна част от обществото се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и лошите кредити продължават да бележат ръст.

Ситуацията, при която едно лице няма реална представа за съотношението права/ задължения, които наследява, е често срещана в практиката и може да доведе до наистина неприятни изненади за него.
Наследниците на един длъжник обикновено са неговите низходящи (деца), възходящи (родители) и съпруг/а. Когато приемат наследство, те отговарят пред кредиторите, освен с наследеното имущество, и със собственото такова.

Законодателят е е уредил правна възможност наследникът да се „застрахова” срещу това кредиторите да насочат претенциите си и върху личното му имущество.

Тази „застраховка” е институтът на приемането на наследство по опис. При осъществяването на тази процедура приелият по опис отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на описаното наследство, но не и със своите лични имуществени права.

Aко не познавате добре вашия наследодател, макар и да сте в роднински отношения, ако имате информация за него, че е имал кредити или лизинги, ако е склонен към хазарт или вземане на заеми от частни лица, задължително се възползвайте от процедурата „приемане на завещание по опис“, за да си спестите бъдещи неприятности.
Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито (а не от датата на смъртта). Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.
Защо да се приема наследството по опис? Защото наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Какво означава това? Например, наследникът има собствено имущество, придобито лично от него или пък няма никакво имущество, но получава добра заплата. А наследодателят, освен имот, е оставил и задължения към банка, например.

Ако наследникът не е приел наследството по опис, то тогава той отговаря с цялото си имущество за задълженията на починалия. Тоест банката може да продаде личен имот на наследника. Когато е приел по опис наследството, наследникът отговаря само до размера на полученото от наследодателя.
Например, ако сте получили наследство общо за 20 000 лева, а починалият има задължения за 50 000 лева, то банката може да претендира от вас само до тези 20 000 лева, защото толкова са получени в наследство.
Или казано просто – и в двата случая наследниците наследяват задължения. Но в единия случай са неограничено отговорни, дори със свое имущество. А в другия – само с полученото в наследство.
Остава и вариантът с отказ от наследство. Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги.

Коментар на Стоян Атанасов в фейсбук
Снимка:flashnews.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Българите боледуват заради турска мая и ГМО пшеница: Вече е ясно откъде тръгват доста лоши заболявания, за които никъде не се говори
Next: 5-литрова туба събра над 6 литра бензин, а служител отсече: Горивото се разширява и свива според

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.