Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приживе Даяна остави завет към бъдещите си снахи – ето какво казва в тайния си аудио дневник на Кейт и Меган
  • Новини

Приживе Даяна остави завет към бъдещите си снахи – ето какво казва в тайния си аудио дневник на Кейт и Меган

Иван Димитров Пешев май 5, 2022
snagagaihi.jpg

Макар лейди Даяна отдавна вече да не е между живите, истерията около нейната персона, граничеща с обожествяване, продължава. И това не е случайно – принцесата на Уелс е харизматична личност, успяла да докосне сърцата на милиони.

Интересен факт, свързан с нейната персона, наскоро излезе наяве.

Преди трагичната си, преждевременна смърт на 36-годишна възраст, принцеса Даяна е имала предчувствие, че ще умре млада и може би никога няма да успее да срещне бъдещите съпруги на синовете си , принц Уилям и принц Хари, споделя приятел на покойната принцеса на Уелс. Затова тя решава да запише дневник, в който споделя своите съвети със синовете си и техните съпруги.

“Тя сложи край на записа с целувка и каза на Уилям, че го обича”, сподели приятелят. Въпреки че не е сигурно колко записа има и на кого са поверени, за да бъдат използвани в правилните моменти, едно е сигурно: Кейт е чула тези записи. „Подозирам, че е била запозната и с другите, тъй като често говори публично и насаме за специалната си връзка с Даяна“, казва приятелят. „Майката на Уилям остава постоянен източник на вдъхновение в живота им, а децата им наистина ще бъдат наследството на Даяна.”

Въпреки че тогава не знае имена им, Даяна записва аудио дневник за Кейт Мидълтън и Меган Маркъл, две млади момичета, живеещи някъде по света и не подозиращи, че един ден ще бъдат кралски особи. Според OK!, приятелят, който поиска да остане анонимен, споделя, че Даяна е получила идеята, след като е записала касети за това, което ще се превърне в революционната книга от 1992 г. “Даяна: Нейната истинска история” на Андрю Мортън.

Дори след като книгата е публикувана, Даяна продължава да говори на малкия си касетофон Sony, от 1992 г. до смъртта си през 1997 г. На касетите Даяна предлага майчински съвети и разкрива надеждите си за бъдещето на Уилям, Хари, и съответните им семейства.

„Колкото и невероятно да изглежда, Даяна знаеше, че ще умре млада“, споделя запознатият. „Тя беше много настроена към духовния свят. Тя ми каза, че е направила касетите за момента, в който няма да бъде наоколо, за да напътства своите момчета.“

Даяна моли касетите да бъдат пуснати в ключови моменти от бъдещето на синовете й. „По този начин тя може да продължи да бъде част от живота им, дори след като я няма“, споделя източникът. „Тя смята, че е доста умно, и харесваше идеята да бъде това, което наричаше „заядлива майка отвъд гроба“. Намираше го за доста забавно.“

Според източника, споделил информацията, за касетите е станало ясно един ден при посещение на Даяна в двореца Кенсингтън. Тя току-що е приключила със записването и я пуска на приятеля си като споделя и за останалите:

„Тази ​​конкретна беше за бъдещата съпруга на Уилям“, споделя приятелят. „Той беше на около 13 или 14 по това време, точно откриваше момичетата. Даяна беше очарована от идеята, че той ще се ожени и един ден ще има свои деца. Тя беше сигурна, че той ще бъде прекрасен съпруг и топъл, грижовен баща – повече като нея, отколкото като собствения си баща, който беше доста студен и отстранен.“

Даяна иска Уилям и бъдещата му съпруга да избегнат развод. Тази конкретна лента продължава около две или три минути и „това, което ме порази, беше нейната честност“, споделя източникът. „Тя беше толкова искрена. Можеше да го чуеш в гласа й. Тя говореше направо от сърцето си.”

„Беше толкова трогателно“, продължи човекът. „Помня части от него доста добре дори след толкова време. Бях изненадан, че наистина ми го пусна. А след това заговорихме за типа момиче, за което Уилям ще се ожени. Тя мислеше, че булката му ще бъде красива, умна и независима. И, удивително, тя беше права. Кейт е всичко това и повече.”

На записите има и спомени от детството на Уилям и желанието на Даяна да има дъщеря. Изглежда така, сякаш Даяна говори директно на Кейт, когато казва: „Приготви се за еднопосочен разговор. Очевидно не сме се срещали — макар че искам да знаеш, че определено би ми се искало. Знам, че ще те обожавам и щяхме да бъдем истински приятелки. Трябва да си наистина специална. Ако не беше, нямаше да бъдеш съпругата на моя Уилям.”

Тя продължава със съвети за брака в кралски условия: „За да оцелее бракът ви в обществения блясък и под натиска на кралския живот, ще са необходими търпение, компромис, разбиране, доверие, лоялност и, разбира се, любов. Но и двамата трябва да работите върху това. Ежедневно. Сигурна съм, че сте наясно с моите недостатъци и тези на бащата на Уилям. Учете се от тези грешки. Изградете връзка, която издържа. Заслужавате го. И вашите деца също.”

Даяна споделя, че най-скъпата й мечта за Уилям и съпругата му е да имат живот, изпълнен с любов и радост, и да отгледат щастливи, здрави деца без развод, което и Уилям, и самата Даяна трябваше да понесат. „Семейството е най-важното нещо в живота“, казва тя. „Ценете децата си и заради мен. Те носят сърцето ми. Нека знаят, че ги обичам и винаги ще бдя над тях.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Пенсионирана родопчанка роди в банята, без да знае, че е бременна
Next: Завод Арсенал набира спешно стотици хора за работа

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.