Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка отправи тежки думи към сина си: Ти си грешка на младостта ми, баща ти беше прав, трябваше да направя аборт
  • Новини

Майка отправи тежки думи към сина си: Ти си грешка на младостта ми, баща ти беше прав, трябваше да направя аборт

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
abprortdete.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Надя родила, когато била на 16 години. Бащата на детето също бил на 16.

Пропускаме всички подробности за скандала, но след раждането на детето учениците го изоставли много бързо. Когато Надя разбрала, че Олег не се нуждае нито от нея, нито от сина ѝ, тя веднага загубила всякакъв интерес към детето. Игор е отгледан от баби и дядовци, нейните родители.
На 18 момичето заминава с нов младеж в съседен град, не се обажда и не пише. Родителите не търсят дъщеря си.
Имаше негодувание, неразбиране, как можеш да изоставиш детето си? Ами и срам. Срам и болка, че са отгледалш такава кукувица.

Валентина Григориевна и Александър Павлович не пощадиха нито енергия, нито време, нито пари, така че Игор да е щастлив, здрав и добре облечен.
Дядото и бабата го водят дори на море и отглеждат внука си. Игор все още ги счита за свои родители. И безумно благодарен за детството, за доброто образование, за всичко.
… Когато момчето става на 18 години, то решава да се ожени. Всички роднини отиват на сватбата, дори и биологичната му майка. По това време тя се омъжва за трети път и ражда втора дъщеря.
По-голямата е на 10, а по-малката на година и половина. Игор е много щастлив, иска да говори, да се вижда със сестрите си. И разбира се пита: „Мамо, защо ме изостави?“

Колкото и добри и прекрасни да бяха бабите и дядовците, те не могат да заместят майката. И дори запазили единствената оцеляла снимка. Дядото изгорил всичко. Надя разговаряла с роднина, разказала какви прекрасни дъщери има.
– И аз, как съм се появл мамо? – попита той.
– Ти? И ти беше грешка на младостта. Баща ти беше прав, трябваше да направя аборт – безразлично подхвърли Надя и се обърна.
… След 7 години, когато Игор вече живееше в уютния си апартамент със съпругата и сина си (благодарение на баба си и дядо си и родителите на съпругата му), позвъня неизвестен номер.

– Игоре, сине, здравей, чичо Дима ми даде номера. Аз съм майка ти. Слушай, знам, че живееш отделно. И точно недалеч от института, в който влезе сестра ти. Галя не харесва общежитието, но е скъпо да наеме квартира, моше ли да я приемеш у вас. Гена ме изостави, трудно ми е, едната ми дъщеря е студентка, втората е ученичка, третата е на път да отиде в градина, казва тя.
„Сбъркали сте номера“, отговори той и затвори.
Той отиде при сина си, взе го на ръце и каза:

– Е, да се приготвим да посрещнем мама, а след това всички заедно да посетим баба и дядо?
– А през уикендите ще отидем заедно на екскурзия, нали? – попита малкият Саша.
– Разбира се, семейните традиции не могат да бъдат нарушени!
… Част от роднините осъдиха постъпката на Игор, те казват, че той можел да помогне на родната си сестра, трудно е майка му да отгледа три дъщери. И вярват, че трябва да помага само на бабите и дядовците си, а не на непознати, за които е грешка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Казусът БГ армия: Може да мобилизираме 600 000 запасняци, хиляда лева глоба за скъсана повиквателна
Next: След 10 дни: какво означават десетте дни, които Путин даде на Запада

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.