Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка отправи тежки думи към сина си: Ти си грешка на младостта ми, баща ти беше прав, трябваше да направя аборт
  • Новини

Майка отправи тежки думи към сина си: Ти си грешка на младостта ми, баща ти беше прав, трябваше да направя аборт

Иван Димитров Пешев май 7, 2022
abprortdete.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Надя родила, когато била на 16 години. Бащата на детето също бил на 16.

Пропускаме всички подробности за скандала, но след раждането на детето учениците го изоставли много бързо. Когато Надя разбрала, че Олег не се нуждае нито от нея, нито от сина ѝ, тя веднага загубила всякакъв интерес към детето. Игор е отгледан от баби и дядовци, нейните родители.
На 18 момичето заминава с нов младеж в съседен град, не се обажда и не пише. Родителите не търсят дъщеря си.
Имаше негодувание, неразбиране, как можеш да изоставиш детето си? Ами и срам. Срам и болка, че са отгледалш такава кукувица.

Валентина Григориевна и Александър Павлович не пощадиха нито енергия, нито време, нито пари, така че Игор да е щастлив, здрав и добре облечен.
Дядото и бабата го водят дори на море и отглеждат внука си. Игор все още ги счита за свои родители. И безумно благодарен за детството, за доброто образование, за всичко.
… Когато момчето става на 18 години, то решава да се ожени. Всички роднини отиват на сватбата, дори и биологичната му майка. По това време тя се омъжва за трети път и ражда втора дъщеря.
По-голямата е на 10, а по-малката на година и половина. Игор е много щастлив, иска да говори, да се вижда със сестрите си. И разбира се пита: „Мамо, защо ме изостави?“

Колкото и добри и прекрасни да бяха бабите и дядовците, те не могат да заместят майката. И дори запазили единствената оцеляла снимка. Дядото изгорил всичко. Надя разговаряла с роднина, разказала какви прекрасни дъщери има.
– И аз, как съм се появл мамо? – попита той.
– Ти? И ти беше грешка на младостта. Баща ти беше прав, трябваше да направя аборт – безразлично подхвърли Надя и се обърна.
… След 7 години, когато Игор вече живееше в уютния си апартамент със съпругата и сина си (благодарение на баба си и дядо си и родителите на съпругата му), позвъня неизвестен номер.

– Игоре, сине, здравей, чичо Дима ми даде номера. Аз съм майка ти. Слушай, знам, че живееш отделно. И точно недалеч от института, в който влезе сестра ти. Галя не харесва общежитието, но е скъпо да наеме квартира, моше ли да я приемеш у вас. Гена ме изостави, трудно ми е, едната ми дъщеря е студентка, втората е ученичка, третата е на път да отиде в градина, казва тя.
„Сбъркали сте номера“, отговори той и затвори.
Той отиде при сина си, взе го на ръце и каза:

– Е, да се приготвим да посрещнем мама, а след това всички заедно да посетим баба и дядо?
– А през уикендите ще отидем заедно на екскурзия, нали? – попита малкият Саша.
– Разбира се, семейните традиции не могат да бъдат нарушени!
… Част от роднините осъдиха постъпката на Игор, те казват, че той можел да помогне на родната си сестра, трудно е майка му да отгледа три дъщери. И вярват, че трябва да помага само на бабите и дядовците си, а не на непознати, за които е грешка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Казусът БГ армия: Може да мобилизираме 600 000 запасняци, хиляда лева глоба за скъсана повиквателна
Next: След 10 дни: какво означават десетте дни, които Путин даде на Запада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.