Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Минималната работна заплата става 770 лв., а пенсиите скачат с 10% юли?
  • Новини

Минималната работна заплата става 770 лв., а пенсиите скачат с 10% юли?

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
aoapoasutr.jpg

Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков подчерта в студиото на „България сутрин“, че пенсиите ще бъдат вдигнати точно с толкова, с колкото реши Народното събрание.

„Имаме разработени десетки варианти с различни сметки за пенсиите. Работната група се е спряла на предложението с продължаването на инфлационната добавка, която да компенсира Ковид добавката. Освен това, да направим индексация по швейцарското правило плюс увеличение от 10% на пенсиите“, обясни той пред Bulgaria ON AIR.

Министър Гьоков алармира за драстични разлики между по-отдавна отпуснатите пенсии и по-новите такива.

„Хора, работили при едни и същи условия и плащали почти едни и същи осигуровки, започват да получават в пъти различни пенсии. Това най-много дразни пенсионерите. Проблемът може да се реши като условно от 1 октомври се преизчислят пенсиите. Предлагам това да стане със средномесечния осигурителен доход за 2021 г., което е най-справедливо. Сметките показват 5 млрд. лв. повече от това, което се плаща в момента“, каза той.

Таванът на пенсиите е другото нещо, което дразни хората и ги кара да крият осигуровките си, стана ясно от думите му.

„Знаят, че колкото и високо да се осигуряват, таванът ще ги спира. Моето желание е таванът да бъде премахнат. Има изчислени пенсии на над 20 хил. лв. Не е нормално. Съгласявам се таванът да остане да съществува, но той да бъде драстично вдигнат от 1 юли. Вдигайки тавана на 3400 лева, над него ще останат много малко пенсионери – под 1000, мисля“, заяви социалният министър.

Гостът в студиото посочи, че социалната подкрепа във вид на пенсия за инвалидност ще остане, но е много важно да бъде направена реформата в ТЕЛК. Причината – в момента се подпомага изключително голям брой хора с увреждания, включително с услуги, от които не се нуждаят.

„Уверявам хората, че държавата няма да прибере парите, просто ще се разпределят по-справедливо. В петък ще бъде първата среща със здравното министерство, за да видим какво правим“, отбеляза Георги Гьоков.

Минималната работна заплата (МРБ) може да остане 710 лв. или да бъде увеличена, но няма вариант да стане по-ниска, увери социалният министър.

„Разработили сме няколко варианта, които се въртят около това МРБ да бъде 50% от средната работна заплата за страната през предходната година. Пресметнали сме, че минималната работна заплата трябва да бъде 770 лв. Финансовият министър не е съгласен да се вдига МРБ два пъти в една и съща година. Силно се надявам, че няма да остане 710 лв.“, настоя Гьоков.

Той добави, че намаляването и диференцирането на ДДС, както и нулева ставка за хляба срещат разбиране от коалиционните партньори, но те не приемат тавана на цените и необлагаемия минимум, който предлагат от БСП.

Избори предстоят през 2025 г., но всички управляващи трябва да се готвят за избори още утре, защото кризите може да поднесат изненади на всяко управление, смята Гьоков. Той обаче не очаква да се стигне до предсрочен парламентарен вот.

„Желязно е коалиционното споразумение. Описано е какви плащания правим. Лошото е, че в споразумението нямаше описани форсмажорни обстоятелства като войната и инфлацията. Темата за Северна Македония няма как да бъде проблем за коалицията. Няма да има проблем, ако Договорът за добросъседство се изпълнява. Чудя се защо няма натиск към РСМ да изпълни договора“, каза още министър Гьоков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случи се! Лично шефът на американското разузнаване разкри грандиозния план на Путин
Next: Изповедта на един клошар, която накара цяла България да замълчи

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.