Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Минималната работна заплата става 770 лв., а пенсиите скачат с 10% юли?
  • Новини

Минималната работна заплата става 770 лв., а пенсиите скачат с 10% юли?

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
aoapoasutr.jpg

Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков подчерта в студиото на „България сутрин“, че пенсиите ще бъдат вдигнати точно с толкова, с колкото реши Народното събрание.

„Имаме разработени десетки варианти с различни сметки за пенсиите. Работната група се е спряла на предложението с продължаването на инфлационната добавка, която да компенсира Ковид добавката. Освен това, да направим индексация по швейцарското правило плюс увеличение от 10% на пенсиите“, обясни той пред Bulgaria ON AIR.

Министър Гьоков алармира за драстични разлики между по-отдавна отпуснатите пенсии и по-новите такива.

„Хора, работили при едни и същи условия и плащали почти едни и същи осигуровки, започват да получават в пъти различни пенсии. Това най-много дразни пенсионерите. Проблемът може да се реши като условно от 1 октомври се преизчислят пенсиите. Предлагам това да стане със средномесечния осигурителен доход за 2021 г., което е най-справедливо. Сметките показват 5 млрд. лв. повече от това, което се плаща в момента“, каза той.

Таванът на пенсиите е другото нещо, което дразни хората и ги кара да крият осигуровките си, стана ясно от думите му.

„Знаят, че колкото и високо да се осигуряват, таванът ще ги спира. Моето желание е таванът да бъде премахнат. Има изчислени пенсии на над 20 хил. лв. Не е нормално. Съгласявам се таванът да остане да съществува, но той да бъде драстично вдигнат от 1 юли. Вдигайки тавана на 3400 лева, над него ще останат много малко пенсионери – под 1000, мисля“, заяви социалният министър.

Гостът в студиото посочи, че социалната подкрепа във вид на пенсия за инвалидност ще остане, но е много важно да бъде направена реформата в ТЕЛК. Причината – в момента се подпомага изключително голям брой хора с увреждания, включително с услуги, от които не се нуждаят.

„Уверявам хората, че държавата няма да прибере парите, просто ще се разпределят по-справедливо. В петък ще бъде първата среща със здравното министерство, за да видим какво правим“, отбеляза Георги Гьоков.

Минималната работна заплата (МРБ) може да остане 710 лв. или да бъде увеличена, но няма вариант да стане по-ниска, увери социалният министър.

„Разработили сме няколко варианта, които се въртят около това МРБ да бъде 50% от средната работна заплата за страната през предходната година. Пресметнали сме, че минималната работна заплата трябва да бъде 770 лв. Финансовият министър не е съгласен да се вдига МРБ два пъти в една и съща година. Силно се надявам, че няма да остане 710 лв.“, настоя Гьоков.

Той добави, че намаляването и диференцирането на ДДС, както и нулева ставка за хляба срещат разбиране от коалиционните партньори, но те не приемат тавана на цените и необлагаемия минимум, който предлагат от БСП.

Избори предстоят през 2025 г., но всички управляващи трябва да се готвят за избори още утре, защото кризите може да поднесат изненади на всяко управление, смята Гьоков. Той обаче не очаква да се стигне до предсрочен парламентарен вот.

„Желязно е коалиционното споразумение. Описано е какви плащания правим. Лошото е, че в споразумението нямаше описани форсмажорни обстоятелства като войната и инфлацията. Темата за Северна Македония няма как да бъде проблем за коалицията. Няма да има проблем, ако Договорът за добросъседство се изпълнява. Чудя се защо няма натиск към РСМ да изпълни договора“, каза още министър Гьоков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случи се! Лично шефът на американското разузнаване разкри грандиозния план на Путин
Next: Изповедта на един клошар, която накара цяла България да замълчи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.