Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед
  • Новини

Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
preideobeide.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Любимото дуо в сутрешния ефир Сашо Кадиев и Деси Стоянова е пример, че противоположностите не само се привличат, а и се допълват прекрасно. За тайните на водещите на „Преди обед“, които вече 10 години са заедно в тв ефира, говори Сашо Кадиев пред сп. EVA, цитирано от ladyzone.bg. Симпатичният водещ разкрива каква огромна услуга е направила за него Деси преди няколко години, когато дори по-близките му хора от страх предпочитат да запазят дистанция.

Сашо, коя е Деси?

Човек може да опише близките си хора по различен начин, зависи от настроението. Деси е професионалист, човек, който си гледа работата, държи на нея, отговорна е. Тя е жена, която освен това гледа две деца – близнаци, има съпруг, семейство, къща, вила, кола и котка, макар котката й да е глуха… В този ред на мисли тя е еманципирана жена, която върши всичко, като някак успява да избегне boiling point-a, тоест точката на кипене, в която човек просто „изгърмява“ от купищата неща, с които трябва да се справя.

Доста е издръжлива Деси и е умна. Умна! Жена с принципи и с вкус, а е много трудно да си такъв човек и особено – да си такава жена! Много неща са на главата на жената – домакинство, работа, деца. Изисква се комплекс от умения и качества, за да се справиш, Деси успява и това е възхитително!

За вас се носят легенди, което само по себе си говори много, но основните са две: Сашо е недисциплиниран, Деси ръководи парада. Какво ще кажеш по въпроса?

Ние се шегуваме на тази тема, но ако трябва да бъда сериозен, моето отношение към живота, към неговата динамика, е много просто. Аз извършвам всички активности – работата в театъра, телевизията, киното, приятелите, забавленията, семейството – с добронамерена небрежност. Целта е да не се тормозя аз, защото психиката на човек е крехка. Затова, за да се предпазя, за да съм ведър, гледам на всички ангажименти и отношения не несериозно, а по-леко.

Вярвам в лекотата на действието. Не вярвам в онази рецепта, според която човек трябва да си скъса г..а от работа, въпреки че на практика аз СИ скъсвам г..а от работа, защото работя денонощно и съм имал периоди, в които не се прибирам по 15-16 часа на ден. При това и актьорството, и воденето са психосоматична работа. В този ред на мисли единственият ми изход е да се отнасям малко по-небрежно, но това не означава, че не си върша работата. Разбира се, тук-там може да се получи грешка, но и на това съм се научил – да не се взирам непрекъснато в грешките си. Защото ако аз и ти допускаме грешки в нашата малка работа, представяш ли си, ако започнем да се вглеждаме в огромните грешки на света, на неговите лидери и т.н.! Пък и аз не съм правил фатални грешки в работата си. Но ако започна да приемам всичко чак толкова сериозно, трябва да се гръмна.

Спасявали ли сте се взаимно? Не просто в работен план.

Ние с Деси Стоянова сме приятели, разбира се, макар да не поддържаме приятелски отношения извън работа – просто защото сме много различни като хора. Срещали сме се по празници, без да прекаляваме. Но сме си помагали. Преди около 7-8 години тя обаче ми помогна много в момент, в който на мен ми трябваше спешно поръчител за кредит. Тя се съгласи веднага – дойде и се подписа в същия ден. Което мои доста по-близки хора не го направиха, защото се страхуваха. Деси обаче го направи за мен. А ние тогава дори не бяхме все още чак толкова близки – беше някъде на втората година, откакто водехме предаването. Понякога ми помага и с административна работа, с която аз не мога да се справя. Аз пък сега й подарих почивка с децата в един страхотен спа център, уникален. За рождения ден на близнаците.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по някои от „горещите“ новини?

Често сме на различни мнения и съвсем естествено прехвърляме тези разногласия и в предаването. Ние просто сме много различни хора.

Е, сигурно и ти си правил компромиси понякога и затова те търпят.

Не, това е интересното. Аз не правя, а те ме търпят. Не мога да разбера на какво се дължи. Просто не съм така съобразителен. И това сигурно може да се научи, но аз не искам да го науча.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Боян Чуков съобщи за невиждано унижение на Кирил Петков във Вашингтон
Next: Кадиев разкри: Кирчо е договорил газ от САЩ за след… 4 години

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.