Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед
  • Новини

Падна голяма тайна на Деси Стоянова от Преди обед

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
preideobeide.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Любимото дуо в сутрешния ефир Сашо Кадиев и Деси Стоянова е пример, че противоположностите не само се привличат, а и се допълват прекрасно. За тайните на водещите на „Преди обед“, които вече 10 години са заедно в тв ефира, говори Сашо Кадиев пред сп. EVA, цитирано от ladyzone.bg. Симпатичният водещ разкрива каква огромна услуга е направила за него Деси преди няколко години, когато дори по-близките му хора от страх предпочитат да запазят дистанция.

Сашо, коя е Деси?

Човек може да опише близките си хора по различен начин, зависи от настроението. Деси е професионалист, човек, който си гледа работата, държи на нея, отговорна е. Тя е жена, която освен това гледа две деца – близнаци, има съпруг, семейство, къща, вила, кола и котка, макар котката й да е глуха… В този ред на мисли тя е еманципирана жена, която върши всичко, като някак успява да избегне boiling point-a, тоест точката на кипене, в която човек просто „изгърмява“ от купищата неща, с които трябва да се справя.

Доста е издръжлива Деси и е умна. Умна! Жена с принципи и с вкус, а е много трудно да си такъв човек и особено – да си такава жена! Много неща са на главата на жената – домакинство, работа, деца. Изисква се комплекс от умения и качества, за да се справиш, Деси успява и това е възхитително!

За вас се носят легенди, което само по себе си говори много, но основните са две: Сашо е недисциплиниран, Деси ръководи парада. Какво ще кажеш по въпроса?

Ние се шегуваме на тази тема, но ако трябва да бъда сериозен, моето отношение към живота, към неговата динамика, е много просто. Аз извършвам всички активности – работата в театъра, телевизията, киното, приятелите, забавленията, семейството – с добронамерена небрежност. Целта е да не се тормозя аз, защото психиката на човек е крехка. Затова, за да се предпазя, за да съм ведър, гледам на всички ангажименти и отношения не несериозно, а по-леко.

Вярвам в лекотата на действието. Не вярвам в онази рецепта, според която човек трябва да си скъса г..а от работа, въпреки че на практика аз СИ скъсвам г..а от работа, защото работя денонощно и съм имал периоди, в които не се прибирам по 15-16 часа на ден. При това и актьорството, и воденето са психосоматична работа. В този ред на мисли единственият ми изход е да се отнасям малко по-небрежно, но това не означава, че не си върша работата. Разбира се, тук-там може да се получи грешка, но и на това съм се научил – да не се взирам непрекъснато в грешките си. Защото ако аз и ти допускаме грешки в нашата малка работа, представяш ли си, ако започнем да се вглеждаме в огромните грешки на света, на неговите лидери и т.н.! Пък и аз не съм правил фатални грешки в работата си. Но ако започна да приемам всичко чак толкова сериозно, трябва да се гръмна.

Спасявали ли сте се взаимно? Не просто в работен план.

Ние с Деси Стоянова сме приятели, разбира се, макар да не поддържаме приятелски отношения извън работа – просто защото сме много различни като хора. Срещали сме се по празници, без да прекаляваме. Но сме си помагали. Преди около 7-8 години тя обаче ми помогна много в момент, в който на мен ми трябваше спешно поръчител за кредит. Тя се съгласи веднага – дойде и се подписа в същия ден. Което мои доста по-близки хора не го направиха, защото се страхуваха. Деси обаче го направи за мен. А ние тогава дори не бяхме все още чак толкова близки – беше някъде на втората година, откакто водехме предаването. Понякога ми помага и с административна работа, с която аз не мога да се справя. Аз пък сега й подарих почивка с децата в един страхотен спа център, уникален. За рождения ден на близнаците.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по някои от „горещите“ новини?

Често сме на различни мнения и съвсем естествено прехвърляме тези разногласия и в предаването. Ние просто сме много различни хора.

Е, сигурно и ти си правил компромиси понякога и затова те търпят.

Не, това е интересното. Аз не правя, а те ме търпят. Не мога да разбера на какво се дължи. Просто не съм така съобразителен. И това сигурно може да се научи, но аз не искам да го науча.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Боян Чуков съобщи за невиждано унижение на Кирил Петков във Вашингтон
Next: Кадиев разкри: Кирчо е договорил газ от САЩ за след… 4 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.