Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи
  • Новини

Стефан Янев: Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи

Иван Димитров Пешев май 13, 2022
qnnstefeff.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи. Това е становището на Стефан Янев, бивш служебен премиер на България.

Той излезе с позиция от името на новосъздадената си партия, пише Стандарт.

Ето какво ще казва в нея:

По повод намерението датата за въвеждането на общата европейска валута да остане 1 януари 2024 г., ние, от “Български възход”, ясно заявяваме своята позиция, че всяко прибързано решение в посока приемане на еврото в България, без необходимите обективни условия и предпоставки за това, крие огромни рискове, които в условия на глобална нестабилност и неустойчивост, могат да имат разрушителен ефект върху българската икономика и нашето общество.

Аргументите ни в тази посока са следните:

1.Изправени сме пред предизвикателството да управляваме поредица от кризи, притежаващи сериозен потенциал да подкопаят нашата социално-икономическа и политическа стабилност. Намираме се в постпандемична обстановка. Близо до границите ни се разгръща мащабна война, която генерира несигурност и непредвидимост, катализира глобални инфлационни тенденции, потиска икономическата активност и компрометира ключови вериги на доставки. Във вътрешнополитически план имаме нестабилна и неефективна управленска конфигурация, която е неспособна да решава важните за обществото проблеми и на практика сама по себе си провокира нестабилност и създава кризи. Всеки един от тези фактори е с достатъчна тежест, за да ни накара да преразгледаме решението си за бързо присъединяване към еврозоната, а всички накуп – правят това решение задължително.

2.Ниските нива на доходите у нас създават негативни предпоставки за вземането на подобно решение. Те ще направят понасянето на потенциалния инфлационен шок, който почти сигурно се очаква след въвеждането на общата валута, още по-трудно и непрогнозируемо. Ние считаме, че за да избегнем този негативен ефект, доходите в България трябва да бъдат минимум 75% от средните европейски. В момента знаем, че България е сред страните с най-ниски доходи.

3.От “Български възход” сме убедени, че всяко едно важно решение, касаещо съдбата на цялата нация и засягащо фундаментално общественото ни развитие в перспектива, каквото е именно присъединяването ни към еврозоната, следва като минимум да бъде предмет на широк обществен дебат, на пълноценно обществено обсъждане, в рамките на което следва да бъдат чути позициите и притесненията на всички заинтересовани обществени групи – бизнес, банков и финансов сектор, потребителски организации, неправителствен сектор и др..

Ние считаме, че перспективата на България за членство в еврозоната трябва да кореспондира със създаването на подходящите предпоставки и условия в това отношение, а именно: да бъдат изпълнени всички изисквания за безпроблемното въвеждане на новата валута; да имаме устойчивост и възходящо развитие на икономиката; да е налице обществено съгласие. Не можем да очакваме, че решение, което е въведено императивно, е в състояние да доведе до положителни резултати. Ето защо ние се обявяваме за отлагане въвеждането на еврото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков пред Ню Йорк Таймс: Щом България се противопостави на Путин значи всеки може
Next: Стив Ханке: България ще загуби, ако приемете еврото! Левът работи, защо го изоставяте?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.