Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи
  • Новини

Стефан Янев: Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи

Иван Димитров Пешев май 13, 2022
qnnstefeff.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Въвеждането на еврото у нас трябва да се отложи. Това е становището на Стефан Янев, бивш служебен премиер на България.

Той излезе с позиция от името на новосъздадената си партия, пише Стандарт.

Ето какво ще казва в нея:

По повод намерението датата за въвеждането на общата европейска валута да остане 1 януари 2024 г., ние, от “Български възход”, ясно заявяваме своята позиция, че всяко прибързано решение в посока приемане на еврото в България, без необходимите обективни условия и предпоставки за това, крие огромни рискове, които в условия на глобална нестабилност и неустойчивост, могат да имат разрушителен ефект върху българската икономика и нашето общество.

Аргументите ни в тази посока са следните:

1.Изправени сме пред предизвикателството да управляваме поредица от кризи, притежаващи сериозен потенциал да подкопаят нашата социално-икономическа и политическа стабилност. Намираме се в постпандемична обстановка. Близо до границите ни се разгръща мащабна война, която генерира несигурност и непредвидимост, катализира глобални инфлационни тенденции, потиска икономическата активност и компрометира ключови вериги на доставки. Във вътрешнополитически план имаме нестабилна и неефективна управленска конфигурация, която е неспособна да решава важните за обществото проблеми и на практика сама по себе си провокира нестабилност и създава кризи. Всеки един от тези фактори е с достатъчна тежест, за да ни накара да преразгледаме решението си за бързо присъединяване към еврозоната, а всички накуп – правят това решение задължително.

2.Ниските нива на доходите у нас създават негативни предпоставки за вземането на подобно решение. Те ще направят понасянето на потенциалния инфлационен шок, който почти сигурно се очаква след въвеждането на общата валута, още по-трудно и непрогнозируемо. Ние считаме, че за да избегнем този негативен ефект, доходите в България трябва да бъдат минимум 75% от средните европейски. В момента знаем, че България е сред страните с най-ниски доходи.

3.От “Български възход” сме убедени, че всяко едно важно решение, касаещо съдбата на цялата нация и засягащо фундаментално общественото ни развитие в перспектива, каквото е именно присъединяването ни към еврозоната, следва като минимум да бъде предмет на широк обществен дебат, на пълноценно обществено обсъждане, в рамките на което следва да бъдат чути позициите и притесненията на всички заинтересовани обществени групи – бизнес, банков и финансов сектор, потребителски организации, неправителствен сектор и др..

Ние считаме, че перспективата на България за членство в еврозоната трябва да кореспондира със създаването на подходящите предпоставки и условия в това отношение, а именно: да бъдат изпълнени всички изисквания за безпроблемното въвеждане на новата валута; да имаме устойчивост и възходящо развитие на икономиката; да е налице обществено съгласие. Не можем да очакваме, че решение, което е въведено императивно, е в състояние да доведе до положителни резултати. Ето защо ние се обявяваме за отлагане въвеждането на еврото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков пред Ню Йорк Таймс: Щом България се противопостави на Путин значи всеки може
Next: Стив Ханке: България ще загуби, ако приемете еврото! Левът работи, защо го изоставяте?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.