Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи
  • Новини

Само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи

Иван Димитров Пешев май 21, 2022
aoaovaovalvako.jpg

Зная, че на този етап всеки е потънал в собствените си мисли и грижи. Смята, че ако реши този или онзи проблем, неговите работи ще се наредят. Да, ама не!

Така разсъждава само човек, който не знае, че изпитанията пред всеки от нас идват и си отиват като морските вълни – една след друга и без спиране. Няма измъкване от изпитанията на живота.

Този магазин взема от джоба ви повече от 50% от доходите ви, защото изхранването е основен разход. Сега остава да си отворите широко очите и да видите добре цените на основните продукти. Това, което ще видите е точно обратното на всички твърдения на вечно кахърната другарка Нинова, както и на цялото това скапано правителство от тарикати и измамници.

Олиото вече достигна 6 лева, а само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи. Вижте и цените на хляба, който отдавна не е хляб, а въздух. Цената на този въздух, наричан хляб не се повлиява и със стотинка от „мерките на правителството“. Сирене – 16 лева, при изкупни цени на млякото под 1.50 от производителите, как ви се вижда? Да не говорим, че и това не е сирене, защото не се прави от мляко, а от сръбска суроватка.

Кашкавалът също стана луксозна стока, а и той се прави от сухи смеси с неясен произход. Да спрем до тук, защото спекулата вече стана държавна политика на ограбване на населението. Освен ограбени ставаме и болни, защото се храним с отвратителни и гнусни храни. Други няма и няма да има! Това ни предлагат големите европейски вериги, защото сме в „клуба на богатите“ и може да ни тъпчат с отрови до пълното ни изтребление.

Това правителство е най-мръсното, лицемерно и подло държавно управление за целия преход, който продължава вече над 30 години. За себе си зная, че тези трябва да бъдат изритани на мига, но си давам сметка, че все още има много заблудени хора, които вярват в ланския сняг.

Те трябва да пострадат лично, за да се събудят и всеки ден срещам все повече будни, но аз тези не ги съжалявам. Проста форма на живот е да изчакаш на теб да ти се случи нещо страшно и чак тогава да потърсиш сметка. Затова помислете добре!

Продоволствената криза е на прага на вашия дом, но вие не го съзнавате все още, както украинците не съзнаваха последствията от глупостите, които сътвориха с действия и бездействия. Освен, че ще гладувате, което сигурно не ви се вярва, ви предстои да разберете, че Третата световна война е започнала и вие не сте на друга планета. България е замесена, както винаги е било в чужда за нея война и ще трябва да платим нашата цена за това.

Политиците и олигарсите са лесни, защото повечето от тях тихомълком ще избягат много далеч от огъня, но ние с вас оставаме да горим. Осъзнайте се!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шоуто Ергенът завърши с пълен провал
Next: Смут в Брюксел, сълзи в Украйна, Путин ликува. Германия и Италия се извъртяха

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.