Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи
  • Новини

Само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи

Иван Димитров Пешев май 21, 2022
aoaovaovalvako.jpg

Зная, че на този етап всеки е потънал в собствените си мисли и грижи. Смята, че ако реши този или онзи проблем, неговите работи ще се наредят. Да, ама не!

Така разсъждава само човек, който не знае, че изпитанията пред всеки от нас идват и си отиват като морските вълни – една след друга и без спиране. Няма измъкване от изпитанията на живота.

Този магазин взема от джоба ви повече от 50% от доходите ви, защото изхранването е основен разход. Сега остава да си отворите широко очите и да видите добре цените на основните продукти. Това, което ще видите е точно обратното на всички твърдения на вечно кахърната другарка Нинова, както и на цялото това скапано правителство от тарикати и измамници.

Олиото вече достигна 6 лева, а само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи. Вижте и цените на хляба, който отдавна не е хляб, а въздух. Цената на този въздух, наричан хляб не се повлиява и със стотинка от „мерките на правителството“. Сирене – 16 лева, при изкупни цени на млякото под 1.50 от производителите, как ви се вижда? Да не говорим, че и това не е сирене, защото не се прави от мляко, а от сръбска суроватка.

Кашкавалът също стана луксозна стока, а и той се прави от сухи смеси с неясен произход. Да спрем до тук, защото спекулата вече стана държавна политика на ограбване на населението. Освен ограбени ставаме и болни, защото се храним с отвратителни и гнусни храни. Други няма и няма да има! Това ни предлагат големите европейски вериги, защото сме в „клуба на богатите“ и може да ни тъпчат с отрови до пълното ни изтребление.

Това правителство е най-мръсното, лицемерно и подло държавно управление за целия преход, който продължава вече над 30 години. За себе си зная, че тези трябва да бъдат изритани на мига, но си давам сметка, че все още има много заблудени хора, които вярват в ланския сняг.

Те трябва да пострадат лично, за да се събудят и всеки ден срещам все повече будни, но аз тези не ги съжалявам. Проста форма на живот е да изчакаш на теб да ти се случи нещо страшно и чак тогава да потърсиш сметка. Затова помислете добре!

Продоволствената криза е на прага на вашия дом, но вие не го съзнавате все още, както украинците не съзнаваха последствията от глупостите, които сътвориха с действия и бездействия. Освен, че ще гладувате, което сигурно не ви се вярва, ви предстои да разберете, че Третата световна война е започнала и вие не сте на друга планета. България е замесена, както винаги е било в чужда за нея война и ще трябва да платим нашата цена за това.

Политиците и олигарсите са лесни, защото повечето от тях тихомълком ще избягат много далеч от огъня, но ние с вас оставаме да горим. Осъзнайте се!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шоуто Ергенът завърши с пълен провал
Next: Смут в Брюксел, сълзи в Украйна, Путин ликува. Германия и Италия се извъртяха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.