Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря
  • Новини

Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
bebejbqjbqjbnqna.jpg

В социалната мрежа набира скорост видео, показващо бой между бежанец от Украйна и българин в малките часове на нощта срещу събота. Действието се развива на столичната улица “Раковска”, пред Министерство на финансите. Кадрите са публикувани във Фейсбук групата “Забелязано в София”.

Не става ясно каква е причината за инцидента, но автомобилът е спрял насред улицата, докато двамата мъже са видимо разярени и си налитат един на друг. На страната на нашенеца помага и момиче с розово сако. Точно когато всичко е на път да приключи, българинът разбива шише в автомобила и ситуацията ескалира.

“Ние ви плащаме, аз давам пари за тебе” крещи сънародникът ни, след което украинецът побеснява и двамата се озовават на земята.

“Ей това са украинците, виждате ли”, обяснява нашенецът на стоящите наоколо кибици след като се изправя. Чува се и глас “Айде спрете го да го пребием”. В крайна сметка украинецът потегля с мръсна газ, а огледалото на черния му мерцедес е счупено.

Споделяме и някои от коментарите под публикацията:

“Много нагли! Вчера два джипа правеха мазало по магистралата, избутваха наред колите в лява лента. На влизане в София на Цръна маца на магистрала Тракия при ограничение 60 влязоха със 160. Там има два пешеходни светофара, единия светна и за малко не отнесоха преминаващия човек. После пак яко газ и на светофара на Враня пак със зор спряха, после до Горубляне само ляво, дясно, ляво дясно”, пише в коментарите столичанин.

“Не се знае, как е започнало всичко. Така че няма, какво да ги коментираме. Околните трябваше да се намесят и да викнат полиция”.

“Тея дето им текат лигите по украинците, не знам дали могат да си представят, че ако ние бягахме в Украйна и им боядисвахме и рушaхме паметниците в Киев, вместо странични огледала, щяха да се търкалят глави, ръце и крака”.

“Видях 50 годишен чичак, чийто най-добри дни лежат в миналото да яде бой от украинец. И накрая се опитва да предизвика съчувствие по линията “бият нашите”.

“Да , това се развива пред нощен клуб, а както сме видяли укрите искат да пият и ядат без да плащат навсякъде в София, а полицията вдига рамене и ти говорят глупости, че трябва да сме солидарни с тях и т.н. Защо не се прибере в Украйна, да се бие за родината си!?!?!”.

“Украински бежанци не ни трябват, да си ходят в Украйна и да си я бранят, а след това да си построят и устоят животите на тяхна земя. Не да ни точат хазната , да вървят със знамена и да ми нарушават правата и не само моите, а на всички български майки и децата им българчета”.

“Тоя със сакото, колко е смешен, жена му се бие на 1ва линия, той само стойки, после по колата налита. Ганьо, нетолерантен. Украинеца може да е всякакъв, но не е тук по желание”.”Мене ме кефи мацката каква е мощна и ако му тресне една ще заспи, ама нищо който е за Украйна да си знае”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо през май месец Слънчев бряг не помни! Намесиха и украинските бежанци
Next: ЛЕК, който помага само за 7 дни! Ставите заздравяват, болката в гърба изчезна, а кожата ми стана като на момиченце

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.