Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев с разкритие за Петков. Каза кога ще са изборите
  • Новини

Стефан Янев с разкритие за Петков. Каза кога ще са изборите

Иван Димитров Пешев май 29, 2022
qnentsntnenffafa.jpg

Разкритие за премиера Стефан Янев направи бившият служебен министър-председател Стефан Янев в интервю за бТВ. Лидерът на „Български възход” ясно каза, че не е вярвал на Петков, докато сегашният премиер бе икономически министър в екипа на Янев. Като служебен премиер обаче успявах да държа „отбора“ в кондиция, за да работи в правилната посока, коментира Янев.

„Спомнете си историята с електромобилите и тези инвеститори, които трябваше да дойдат в Ловеч. До къде стигнаха и как се развива тази история?“, попита Янев.

„Управляващата коалиция не е способна да издържи на ударите на времето и проблемите, които се задават на хоризонта“, посочи Стефан Янев. И прогнозира предсрочни избори до края на годината.

„Управляващата коалиция не само, че не създава условия за решаване на кризите, в които живеем, и проблемите, които ни заобикалят почти на ежедневна база, но ги задълбочава, създава нови проблеми“, категоричен бе Стефан Янев.

„Ако погледнете дневния ред, включително от тази седмица, най-малко два проблематични въпроси или теми се зададоха със сериозна конотация. Първата е националният план за въвеждането на еврото, който някак си между другото беше приет в тишина и спокойствие, без обществено обсъждане. Беше приет с едностранно поведение на коалиционните партньори, които казват: „Ние гласувахме против, ама виждате ли то трябва да върви“.

Българският лев следващата седмица ще чества 142 години от появяването си като национална валута, а ние закриваме и този елемент“, заяви Стефан Янев.

Стефан Янев нарече мракобесие закона на Асен Василев, който предвижда създаване на черни списъци от хора и фирми, на които имуществото ще може да се запорира без съд и присъда – само по донос.

Това напомня за „мракобесните години, за онзи закон за защита на държавата, за който сме учили в учебниците по история“, каза Янев.

„Когато говорим за законодателство, нека то да бъде много прецизно и да не дават свобода за широка интерпретация, особено когато става въпрос за имуществото на частни субекти“, добави Стефан Янев.

Той коментира и спирането на газовите доставки от Русия към България.

„Бих изисквал от съответните специалисти от държавната фирма „Булгаргаз“ да предложат най-доброто решение. Най-доброто решение може да бъде едно или друго, но в крайна сметка трябва да бъде защитен интересът на българските потребители по отношение както на предвидимостта на налични количества, така и по отношение на цената“, каза Стефан Янев.

Той отбеляза още, че когато искаш да избягаш от зависимост от един доставчик, не бива да се поставяш в зависимост на друг доставчик, а да намериш начин да имаш равнопоставеност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Градушките у нас продължават! Ледени късове колкото домат помляха градове
Next: Помните ли Искра Фидосова? Вижте какво се случва с нея

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.